Актуалните драйвъри при петролните компании в момента са ... CDS, Financial, Fed и PBoC...

Облигационерите на големите петролни компании вече са загубили над $ 150 млрд от юни 2014, съобщи Financial Times. За същия период общата пазарна капитализация на 300 от най-големите представители на отрасъла е спаднала с $ 2,3 трлн, или с около -39%. Същевременно в периода 2006 – 2014, по изчисления на Bank for International Settlements (BIS), дълговете на световната петролно-газова промишленост са се повишили тройно, от $ 1,1 трлн до малко над $ 3,07 трлн. Основата на този ентусиазъм, в процеса на трупане на дълг, създадоха както големите държавни добивни компании от развиващите се страни, така и малките и средни американски фирми, стоящи в основата на т.нар. „шистова революция“.

От друга страна, днес имаме 70% спад в цената на петрола след юни 2014, 75% по-малко нефтени платформи и изглежда, че няма как тази тенденция вече да не се обърне. Виждаме и експоненциално повишение, отиващо към  40% в цената на петрола за период от няколко последователни седмици, като част от пазара сякаш повярва, че това ще продължи.

Временното покачване в петролните цени очевидно  е икономически необосновано и  няма как да се превърне в стабилна тенденция поне до юни 2016. Ниските цени на петрола успяха да провокират проблеми, като корпоративна и суверена неплатежоспособност, които от своя страна ще продължат да оказват негативно влияние върху вече доста обърканите финансови пазари.

Кой фактор днес действително е водещ при останалите „живи“ петролни компании?

През юни 2014 барел Brent с доставка през 2020 се котираше до $ 98, а централните банки подтикваха задружно инвеститорите към максимално рискови активи, където влизат и дяловете и облигационните емисии на голямо множество петролодобивни фирми.
Еуфорията се формираше само от два фактора: високи петролни цени и продължителни нулеви лихвени нива, подсилвани и от количествените облекчения на централните банки. Това съчетание съвсем логично доведе до бум от ирационални инвестиции в сектора. За периода 2004 – 2013 годишните капиталови разходи само на най-големите в света 18 петролни компании, според  Bloomberg, скачат над 4 пъти (от скромните $ 90 млрд  до $ 356 млрд), след което за много малък срок, все повече производители започнаха да остават без никакъв кеш.  Само в САЩ, (според бюлетина на „Haynes and Boone“) за периода от началото на годината, 52 компании са подали документи за фалит. Известната  Linn Energy, LLC (LINE - NASD) обяви кредитно събитие „default event” по дълговата си експозиция от $ 3,6 млрд, при текуща актуална кредитоспособност от само $ 1 млн.  Акциите LINE спаднаха до $ 0,31 (от $ 12,99 преди 52 седмици) при средна седмична волатилност 35,82%. Липсата на средства за покриване на дълговите плащания принуждава производителите в условия на изключително ниски цени, вместо да съкратят производството (с което да се уравновеси пазара),  да разпродават запасите си още по-интензивно, с което реално задълбочават негативната пазарна тенденция.

Американските компании отдавна изчерпаха кредитните си лимити (базирани на относителната оценка на запасите) и поставиха своите кредитори в безизходица. Този резултат е валиден и за множество държавни петролни компании, както и за цели по-малки икономики, със силна зависимост от състоянието на петролния пазар. Оттам последва скок на CDS-спредовете и затруднения при големите доставчици на ликвидност на високо-рисковия дългов пазар.  JPMorgan Chase вече уведоми инвеститорите, че за момента предвижда разходи от $ 1,3 млрд за покриване на загубите си от позиции, свързани с дълг на енергийни компании, а от Fitch Ratings коментираха, че ситуацията се влошава доста по-бързо от очакваното.

Към момента проблемите се изместват от производителите и се концентрират при големите финансови институции.  Активирането на голям брой CDS в малки времеви диапазони ще предизвика огромен трус на извънборсовия пазар на кредитни деривати. Малкият брой доставчици на ликвидност в CDS-сегмента концентрира риска допълнително, в комбинация с липсата на общодостъпна информация по заетите дълги позиции спрямо отделения и търгуван разделно от дълга, кредитен риск.

Банките  продължават да са най-зле представящият се сектор (дори и в Европа), а краткосрочно най-силно влияние върху петролните производители може да се очаква не както обикновено от ОРЕС, а от институции като Федералния Резерв и People's Bank of China и от провокираното (чрез краткосрочната политика на централните банки) преразпределение в рисковите обеми, търгувани в посока навън от междубанковия пазар.

G.Hristov - Head of Fundamental Analyzes

Прочети още:

• На японските пазари – слухове, инерция и предпазливост
• Газпром ОАО (GAZP) обяви петкратен скок на печалбата в най-неподходящия момент.
• NZD/USD – фундаментално дългосрочен шорт
• Факторите за днешната US-сесия
• DAX 30 – преобладаващо песимистични средносрочни очаквания