БВП на България спрямо страните от Европа и САЩ

2015-а се оказа най-добрата година от 2008-а насам за България и това се потвърждава от спадащата безработица и растящите приходи в държавния бюджет. С 3% икономически растеж България се нареди сред десетте най-добре представящи се икономики в Европейския съюз

Икономиката на България се очаквеа да расте средно с 3.2% през следващите пет години. Факторите, които ще помогнат за ускоряването на растежа (спрямо 2.9% през 2015 г.), са подобряването на пазара на труда, съживяването на кредитирането, нарастването на външното търсене, нарастване на износа, повишеното усвояване на средствата от европейските фондове и очакването за ръст в туризма след конфликта Русия – Турция.

Рисковете: те са свързани с по-слабото възстановяване на държавите в Европейския съюз, които са основни търговски партньори на България. Другите фактори, които могат да ограничат растежа, са свързани с проблемите в Гърция, както и с фискалната консолидация, която пък може да засегне вътрешното търсене.

Икономиката на България расте с по-бърз темп от средния за Европейският съюз и този на Еврозоната.

                                                                                                                                                                                България се намира в топ 3 най-малко задлъжнелите страни в Европейския съюз, като външния дълг на страната е 27.2%, като за сравнения средния за Еврозоната е 92.10, а на САЩ е 102.98.

Ниският процент задлъжнялост ще позволи на България да провежда сравнително по благоприятна икономическа политика от гледна точка на бюджетния дефицит. Ниският процент позволява на страната да държи данъците си ниски, с които да покрив лихвите по-дълга. Ниските данъци ще повишават конкурентността на България спрямо другите в страни в ЕС, което ще  води до износ на бизнес към българия, което от своя страна ще повишава износа на страната.

Голям ръст регистрира един от моторите на Българската икономика: износа на страната:

Износ на БГ по години в: 2010 г.: 15.561  млрд лв, 2011: 20 264.3 ръст 30%, 2012: 20. 770 – ръст от 2.5%, 2013: 22.271 – ръст от 7.2%, 2014: 22.104 - спад от 0.75%, за 2015 година ръст с 11% за първите 6 месеца

След като предходните две години икономиката на България работеше в дефлационна среда (заради цените на суровините), през 2016 г. Очаквам инфлацията да се завърне до средно равнище от около 2.7% за периода от пет години. Вътрешното търсене през тези години се очаква да остане сравнително слабо заради допускането, че обемът на отпусканите кредити няма да расте силно и на фона на затегнатата държавна политика по доходите.

                                                                                                                                                                                           През тази и следващата година се очаква текущата сметка да е на излишък, дължащ се основно на ниските цени на петрола, след което ще се завърне на дефицит от средно 1.1% от БВП в годините 2018 - 2020, след като вносът нарасне.

От графиката става ясно, че България се намира в дефлация. Тя се дължи най вече на спада на цената на горивата, които България внася. Това е добре, защото понижението им оказва най-голям ефект в понижение на цените в България отколкото другите страни. Следователно това е временен ефект.

Голямо влияние върху перспективите пред България ще оказват развитието на страните от Европейският съюз , Монетарната политика на Европейската Централна Банка, движението на EUR/USD и ръста на БВП на САЩ и Китай.

Монетарната политика на ЕЦБ е експанзионистична, което благоприятства очакванията за развитието на икономиките в Европа. Програмата за вливане на ликвидност и покупката на държавни облигации водят до изобилие на евтини евра и понижение на рисковете във финансовата система на страните от ЕС, както и в понижение на държавните разходи по покриване на лихвите по бюджетните дефицити. Програмата на ЕЦБ ще остане и през 2016 година, което повишава очакванията за ръст на БВП от страните в Европа.

Експанзионистичната монетарна политика на ЕЦБ ще държи урса на EUR/USD на ниски нива, което също ще подкрепя икономиките в Европа. Фиксирания курс на Българския лев с Еврото също ще помага за понижение на лева спрямо другите валути извън Европа. Това ще подкрепя износа, а от там и ръста на БВП за 2016 година, като очакванията са добри.

Цените на суровините вероятно ще останат на ниските си нива, което ще води до повишаване на потреблението на населението от спестените пари за горива. Повишаването на вътрешното търсене също ще подкрепя БВП за 2016 година.

Понижаването на безработицата и повишаването на заетоста също ще оказва позитивно влияние върху икономическата акктивност. По-високата заетост - по-голямо вътрешно търсене - по-голям БВП.

Перспективите за икономиката на Българие са добри, като очакванията са ръста на БВП за 2016 година да изпревари значително ръста на БВП на Еврозоната.

Какво трябва да се направи още: Най-важното нещо което трябва да се направи в стопанството на България е да се стимулира конкуренцията във всички отрасли на икономикта. Това което може да развива всеки сектор е конкуренцията на всички участници в него - висока конкуренция добър продукт - повишаване на икономкическата активност.

Имаме огромно количество износ, който идва от фармацевтичния сектор и секторите, произвеждащи компоненти и части за автомобилостроенето, например, в резултат на добавяне на нови производствени мощности в преработващата промишленост. Износът върви и България е конкурентоспособна. Експанзията е устойчива, като има увеличаване на експортната база.

Ускоряването на експорта стъпва на здрави основи. Като цяло основните двигатели за растежа през тази и следващата година ще бъдат именно по-силният износ, постепенният ръст на заетостта и повишеното усвояване на средствата от европейските фондове.

Местните износители са успели да се възползват в по-голяма степен от настоящата изключително благоприятна външна среда в сравнение с останалите конкуренти от региона на ЦИЕ и Западните Балкани. По-ниските цени на енергийните суровини подкрепят българския износ в по-голяма степен, тъй като икономиката е със значително по-висока енергийна интензивност в сравнение с останалите страни от ЦИЕ, с които се конкурира за едни и същи външни пазари

От там посочват, че по-значимият дефлационен натиск е довел до по-благоприятна промяна на разходите за производство в България в сравнение с държавите от еврозоната и Европейския съюз, които са обвързали курса на своята национална валута с еврото.
Сред вътрешните рискове за българската икономика са забавянето на структурните реформи, включително в съдебната, пенсионната и здравната система, лошото качество на работната сила, както и не чак толкова добрият инвестиционен климат.