Бил Милър - В търсене на стойностни акции

Бил Милър е портфолио мениджърът на фонда Legg Mason Value Trust ( LMVTX ), който, под негово ръководство записа една от най-дългите "печеливши серии" в историята на взаимните фондове. Между 1991 г. и 2005 г., общата възвръщаемост на фонда надминава тази на индекса S&P 500 в продължение на 15 последователни години. Фонда на Милър е нараснал от $ 750 млн. през 1990 до повече от $ 20 млрд. през 2006.
Милър е завършил Washington & Lee University през 1972 г. с диплома по икономика. Той започнал да работи за J.E. Baker Co и става нейн касиер. Той се присъединява към Legg Mason през 1981 г. и през 2007 г. работи като председател и главен инвестиционен директор на Legg Mason Capital Management. Той също така служи като председател на Съвета на настоятелите на института в Santa Fe, водещ център за мултидисциплинарни изследвания в теория на сложни системи.
През Ноември на 2006 г., главния редактор на списание Fortune Magazine, Анди Сервер, характеризира стила на инвестиране на Бил Милър като иконоборец : "Вие просто не можете да направите това, което той е направил в изключително конкурентен, ултра-ефективния свят на подбора на акции, като следвате глутницата ... Фактът е, че Милър е прекарал десетилетия в изучаване на преуспяващи свободомислещи хора, и същевременно той се превърнал в един от тях."
Бил Милър се самоопределя като инвеститор в стойност, но неговата дефиниция за инвестирането в стойност е малко объркваща спрямо тaзи на някои традиционни инвеститори в стойност. Милър вярва, че всяка акция може да бъде скъпоценна, ако тя се търгува с отстъпка спрямо присъщата си стойност.
Индивидуалните инвеститори могат да се учат от прилагането на Милър на този принцип за инвестиции, за който той казва, че е в основата на рекорда от 15-години на надвишаване доходността на основните индекси от фонда Legg Mason Value Trust.
Той приписва два фактора за този успех : изчерпателен анализ на ценни книжа и изграждане на портфолио. В своето писмо до акционерите на Value Trust за четвърто тримесечие на 2006, Бил Милър обяснява как работят тези два фактора :
Инвестирането в стойност означава наистина да се питате какви са най-добрите стойности, и не предполага, че само защото нещо изглежда скъпо, то наистина е такова, или да предполага, че след като цената на определена акция е ниска и се търгува при ниски съотношения, това е добра сделка ... Понякога растежа е евтин, а стойността скъпа ... Въпросът не е растеж или стойност, а къде е най-добрата стойност ... Ние изграждаме портфейли с помощта на "фактор на диверсификация." ... Ние притежаваме смесица от дружества, чиито фундаментални фактори за оценка се различават. Ние имаме високо P/E и ниско P/E, висока цена-счетоводна стойност и ниска цена-счетоводна стойност. Повечето инвеститори са склонни да бъдат относително недиверсифицирани по отношение на тези фактори за оценка, като традиционните инвеститори в стойност са заклещени в ниски оценки, а инвеститорите на растежа във високи оценки ... Беше в средата на 1990-те години, когато ние започнахме да създаваме портфейлите, които са имали по-голям коефициент на диверсификация, което стана нашата сила ... Ние притежаваме ниско P/E, както и високо P/E, но ние ги притежаваме по същата причина : ние мислим, че са недооценени. Ние се различаваме от много инвеститори в стойност по желанието да се анализират акции, които изглеждат скъпи, за да се види дали те наистина са такива. Повечето, в действителност са такива, но има и много, които не са. В зависимост от степента доколко сме прави, ние ще облагодетелстваме нашите акционери и клиенти.
"Аз често напомням на нашите анализатори, че 100 % от информацията, която имате за една компания представлява миналото, и 100 % от оценката на акцията зависи от бъдещето."
"Пазарът не отразява наличната информация, както професорите ни казват. Но точно както огледалата на залите за смях (Funhouse) не винаги отразяват точно вашето тегло, пазарите не отразяват винаги точно тази информация. Обикновено те са твърде песимистични, когато тя е лоша, и твърде оптимистични, когато тя е добра."
"Това, което ние се опитваме да направим, е да се възползваме от грешките които другите правят, тъй като обикновено те са твърде краткосрочно ориентирани, или те реагират на драматичните събития, или надценяват влиянието на събитията, и така нататък."