Бисер Варчев за "Bulgaria ON AIR": Инвестициите през 2016? В суровини и злато

Бисер Варчев, основател и главен изпълнителен директор на Varchev Financials, пред Bulgaria ON AIR

Г-н Варчев, да започнем с актуална-та тема за разминаването между ЕЦБ и Федералния резерв по отношение на лихвените проценти. Още от лятото се очаква Федералният резерв да повиши лихвите...

Очакванията на големите играчи - Бил Грос, Джордж Сорос - са повишението да се случи още през декември. Проблемът е, че непрекъснато се спекулира с това. Трябваше да бъде през ноември. Сега се говори за декември, но за мен лично и това не е сигурно. Даже ми се струва, че по-вероятно ще остане за 2016 година. И то няма да промени дългосрочната политика на много ниски лихвени нива. Но истината е, че напоследък централните банки управляват финансовите пазари повече с изявления и с приказки, отколкото с реални ходове. Стремят се да удържат пазарите стабилни, и в същото време да не правят нищо. Така че лавирането е само с думи.

Кредитната криза от 2007-2008 уж трябваше да изостри чувствителността ни към прекаленото задлъжняване. Но самите мерки, предприети за справяне с последиците й, доведоха до твърде достъпни кредити и до увеличаване на глобалния дълг - според някои оценки с 57 трилиона долара от 2007 до 2015. Тревожно ли е това според вас?

Задлъжнялостта винаги е била основна цел на банките. Но, откровено казано, банковите кредити са встрани от нашия фокус, който е върху търговията с финансови инструменти.

"Централните банки управляват пазарите повече с изявления и с приказки, отколкото с реални ходове"

Не е ли все пак притеснително, че онова, което причини кризата, сега на свой ред се причинява от мерките за справянето с нея?

Според мен -не. Кризите са циклични явления, предизвикани от това, че хората забравят предишните си грешки. Че вече не помнят какво е станало преди седем-осем години. Иначе щяха да са по-разумни, малко по-консервативни, нямаше да инвестират толкова смело и да напомпват отново ак- циите и индексите. В крайна сметка това са същите хора - не са минали двайсет години, така че да се смени поколението. Но въпреки това и днес акциите са надути до тавана. Проблемът е психологически и във Федералния резерв го разбират прекрасно. Затова и нищо не правят. Само говорят. В нашия бизнес има специално разработени софтуери, които вече купуват или продават на база единствено конкретния език, използван във всяко изявление на Фед. Тези софтуери не следят числата, както беше преди, а дебнат дали в изявлението ще се използва думата "може би", или думата "вероятно", например.

Много се спекулираше и около евен- туален паритет на еврото и долара. Какви са вашите очаквания?

Струва ми се много вероятно. В момента никой няма интерес да променя статуквото, освен може би регулаторни- те органи, опитващи се да удържат новото раздуване на пазарите. Но виждаме, че те не успяват. Наблюдаваме непрекъснато засилващ се долар, и никой не реагира. Даже напротив. Явно това устройва всички. Така че технически е напълно възможно да се стигне до паритет, и то още в първата половина на 2016.

Скъпият долар обаче явно тласка надолу цените на петрола и суровините, това няма ли да предизвика натиск в обратна посока?

При валутите едно време фундаментът играеше много силна роля. При една двойка като британски паунд - швейцарски франк например движението зависеше най-вече от лихвените нива на съответ- ните държави. И, поне в дългосрочен план, се отразяваше чие число е по-силно, така че валутната двойка се движеше в тази посока. Но това време отмина. Учебни- ците, по които сме учили преди двайсет години, днес будят смях. Нищо в тях не е валидно вече. Друг пример: правилната корелация, както са ни учили, е засилваща се валута - падащи цени на акциите. Но днес виждаме едновременно поскъпващ долар и покачващи се американски акции и индекси. Така че вече няма логика. Само тренд. И психология.

В тази явно трудна за прогнозиране среда в какво според вас си струва да се инвестира през 2016?

В суровини. Във всичко, което в момента е много евтино.

Смятате, че сегашните цени не могат да издържат във времето.

Точно така. Златото също е добра възможност. Няма как ниските цени да продължат дълго. Особено за петрола. Се- гашните му нива за мен са резултат само на политически игри. Никаква друга логика не ги обяснява. Единствено политически натиск, насочен най-вече срещу Русия.

Кои са интересните регионални пазари в момента?

Виждаме забавяне в Китай, проблеми в Русия и Бразилия... Китайците изкуствено си охлади- ха икономиката, защото беше прегряла. Единствената им грешка бе, че освободи- ха юана изведнъж, така че пазарите им се срутиха. Но това ще се преодолее, и дори вече се преодолява. Ако говорим за отделни пазари, трябва да се следят американският и британският, на които неминуемо ще се случи нещо лошо. Не изключвам спад в акциите до 50%. Не е ясно само кога ще стане. Най- вероятно няма да е през декември, защото банките и хедж фондовете трябва да изкарат печалба, така че ще донапомпват. Но щом свърши финансовата година, един срив е много вероятен. А щом настъпи срив и парите излязат от акциите, те ще трябва да отидат някъде. И тогава всички тези понастоящем евтини суровини - да прибавим също какао, памук, царевица - ще поскъпнат.

Финансовата стабилност на Бълга- рия е мантра, която си повтаряме вече близо десетилетие. Но напоследък все повече коментатори предупреждават, че страната е на път да влезе в дъл- гова спирала от гръцки тип. Има ли реална заплаха според вас?

Не, не мисля. Това е преувеличено. По- следните увеличения на дълга са съобра- зени с ръста на брутния продукт. Пък и никой днес не се плаши от задлъжнялост- та -освен може би гърците. Основните икономически параметри на България не изглеждат лошо. В никакъв случай нямаме свръхзадлъжнялост. Брутният вътрешен продукт в последните години не е никак зле, и дори се развива по-добре от този на доста други европейски страни. Но самата икономика на България не изглежда чак толкова добре. Основната причина е, че се оттеглиха чуждите инвестиции. Най-вече пропъдени от неси-гурността, породена от бюрокрацията и честата смяна на правителства. Случаят с КТБ възкреси у много хора страха да си държат парите в банки. Потреблението се сви. Кредитирането се забави. Това е верижна реакция. Изобщо без доверие към нас отвън няма как нещата да се получават.

Какъв е според нас начинът да се спечели това доверие?

Почти не се интересувам от политика. Но ми се струва, че първо трябва да се промени избирателната система. Да се гласува за личности, не за партии. Може би това би намалило лошите неща, които се случват по върховете.

Какво мислите за пазара на недвижими имоти? В световен мащаб и у нас?

В световен мащаб пазарът е зле. В Съединените щати тази година покупките на нови жилища ще се свият. Във Великобритания пазарът расте с много сериозни темпове. В България видяхме някакво раздвижване в последните години, но то няма нищо общо с това, което трябва да бъде.

Вашият бизнес скоро ще навърши 24 години. Кои бяха най-деликатните мо- менти от този четвърт век? Минавало ли ви е през ум да се откажете?

Не.  Аз много обичам работата си и ни- кога не ми е хрумвало да се откажа. Нашите лоши моменти са свързани директно с пазарите, а не с лошите моменти на България, примерно. Лош момент за нас беше кризата с швейцарския франк през януари, например. Но първото, на което трябва да се научиш в борсовата търговия, е да управляваш риска и да се защитаваш от катаклизмите. Ние сме се научили. Всъщност дори и швейцарската криза ни засегна минимално.

Имате ли образци във финансовата индустрия, модели за подражание?

О, да, много са. Ще прозвучи парадок- сално, но не съм голям почитател на Уорън Бъфет. За мен той е много консервативен. Най-известен е с това, че търгува с акции, но всъщност основните му приходи идват от застрахователното му дружество и от факта, че купува само акции, носещи дивидент. Тоест Бъфет не е истински трейдър, а по-скоро интелигентен инвеститор. Иначе идоли за мен са хора като Бил Грос, Кен Грифин... И Джордж Сорос, ес- тествено, който е най-големият носител на риск в света. Помните онази сделка, с която събори Bank of England. Говори се, че била замислена от Стенли Дръкенмилър, дясната му ръка тогава. Но Сорос е попитал онова, което пита винаги: "Защо толкова малко?". Никой друг не може да си позволи да работи и да рискува в такива мащаби като него.

Как оценявате финансовата култу- ра на българите днес? Вашата компа- ния бе сред първите, които започнаха да организират безплатни образова- телни курсове за млади хора. Какъв е ефектът?

Мисля, че финансовата култура на българина е добра. Не го казвам от куртоазия. Просто тази култура се подобри в следствие на многото шамари, което хората понесоха в тези години. Това ги научи по- правилно да разпределят средствата си. Да не се хвърлят на големите лихвени про- центи - въпреки че видяхме и това в случая с КТБ, но далеч не в мащаба от време- то на финансовите пирамиди. Ние самите в нашите курсове учим хората да нямат само един брокер. Това не е в наша пряка полза, разбира се. Но е в полза на клиента, което индиректно е полза и за нас. Обученията ни са много специализира- ни и ефектът е подчертано добър: около 85% от завършилите ги стават печеливши трейдъри. Впрочем сега имаме една много интересна програма, "Гладни вълци" - нарочно я нарекохме с провокативно име - която е насочена към млади хора, до 35 години. За месец имаме над 600 записва- ния. Подборът ще е убийствено труден, накрая ще останат само хората с истин- ски талант за тази работа. След това ще ги обучаваме - не две седмици, колко- то траят обикновено курсовете, а три месеца. Идеята е след това директно да започнат работа - при същия процент от печалбата, който получават колегите им в лондонското Сити или на Уолстрийт.