Варуфакис – пропуснатият параметър.

Шокът от уикенда показва отново, че нещо е сгрешено. Европейските акции бележат драматичен спад в началото на днешната търговия и са на път да регистрират най-силното понижение от 2011 година насам.

Еврогрупата не реши уравнението "Гърция", може би защото неправилно го е съставила.

Според някои по-прозорливи анализатори Ципрас е лицето на преговорите, но моторът е Янис Варуфакис. През повечето време Ципрас предимно лавираше. Той печелеше време, и следеше внимателно социологическите проучвания, които показваха, че 30% от гърците искат драхмата, а цялостно избирателите на СИРИЗА са за разрив с кредиторите. Ципрас наблюдава и анализира важните за него политически ефекти.

Финансовият министър е различен. От самото начало е агресивен и същевременно математически прецизен. Действията му са последователни и логични през цялото време, но Еврогрупата не обърна нужното внимание на тази логика.

Според Алексис Папахелас от в. "Катимарини", Варуфакис е сред най-изявените специалисти по Теория на игрите и прилага тези умения последователно и преднамерено в целия преговорен процес. Това обаче остана незабелязано.

Янис Варуфакис е роден на 24 март 1961 в Атина. Има гръцко и австралийско гражданство. Завършил е University of Essex в Colchester (9 в класацията на британските университети). Там учи физика, статистика и икономика. След това защитава магистратура по математическа статистика и докторат (PhD)по икономика в University of Birmingham (4 в същата класация).

Професор е в американския University of Texas at Austin (основан 1883) и в National University of Athens (основан 1837). Специалист е по кризисна глобална и европейска икономика. Консултант и преподавател е по Теория на игрите. Най-известната му книга е англоезичният бестселър "The Global Minotaur", изследващ ролята на САЩ в световните икономически процеси.

Варуфакис се самоопределя като "либертарен социалист". Течението е основано на съпротива срещу авторитарната принуда и срещу социалната йерархия. Произтича от някои възгледи на Бакунин и на анархизма. Поставя на първо място личната свобода - над стойността на държавата и над капиталистическата обществена структура.

Очевидно е, че едни от най-влиятелните личности, преговарящи с Гърция бяха шокирани този уикенд. (А те имат голям политически опит. Ципрас няма.) Най-верятно за това спомогна и собствената им непрозорливост и надменност, защото те не прецениха реално кой стои срещу тях.

Янис Варуфакис неколкократно оцени предложенията на кредиторите като технически неадекватни и математически погрешни. Напълно е възможно това донякъде да е така. От друга страна, гръцкият министър на финансите превъзхожда по образование и академична успеваемост немалка част от насрещната страна и поведението му на интелектуално превъзходство, въпреки че си остава скандално, става разбираемо, а заедно с това и знаково определено.

Сега г-жа Меркел и г-н Оланд са изправени пред сериозни психологически и стратегически проблеми. Те не могат да отстъпят изведнъж, защото това ще има огромен негативен ефект от гледна точка на поведенческата икономика. От друга страна, те все повече са изправени пред опасността да останат в най-новата история на собствените си държави като най-големите губещи (лузъри), въпреки че чисто финансово конкретните щети няма да бъдат фатални. Кристин Лагард също от доста време показва изнервеност и обърканост от безизходицата. На теория и на практика международната търговия и финанси съществуват на една проста база – доброволност и изгода за двете страни. Реално, в мирно време – общата принуда е невъзможна. Персоналната в случая не действа. Значи трябва друго решение.

Ето какво предстои в цифри:
30 юни - Гърция трябва да плати 1,6 млрд. евро към МВФ.
01 юли - краен срок ЕЦБ да реши актуалните параметри на програмата "ELA".
05 юли - евентуален гръцки референдум.
10 юли - падеж на гръцки ДЦК за 2 млрд. евро.
20 юли - падеж на емисия гръцки облигации на стойност 3,5 млрд. евро, притежавани от ЕЦБ.
20 август - падеж на емисия гръцки облигации на стойност 3,2 млрд. евро, притежавани от ЕЦБ.

Съвсем очевидно е, че кредиторите нямат полезен ход.

Една реалистична възможност в този порочен кръг е кредиторите да преразгледат досегашната си ортодоксална тактика (която явно не води до приемлив резултат) и тихомълком да направят дипломатична крачка назад. Най-вече мотивирани от собствения си имидж и хладнокръвен политически интерес.

Jr Trader G.Hristov