Забавяне на растежа е единствения начин ФЕД да се бори с растящата инфлация

Миналата седмица пазарите за облигации на Wall Street приключиха с интересен завършек: въпреки ръстa в инфлацията както на цените за крайния потребител (CPI), така и в цените на производителите (PPI), кривата на доходност показваше очаквания за намаляваща инфлация в бъдещето.

Доходността от дългосрочни облигации се състои от реална лихва, плюс премия за инфлацията, която инвеститорите очакват в бъдещето. Тази премия за инфлация отразява очакванията на пазара за промените в покупателната стойност на парите.

На повърхността, текущата крива на доходността показва, че пазарът вярва, че Федералният резерв ще успява да държи инфлацията под контрол в бъдещето. Друга перспектива, обаче, е че Федералният резерв води икономиката към период на слаб ръст в икономиката - идея, която контрастира с очакванията на президента Доналд Тръмп за огромен ръст в консумацията и икономическия продукт от 5% годишно.

Имайки предвид Федералния резерв, има няколко неща, които трябва да знаем.

Първо, ефективната лихва, на която американските банки заемат долари от ФЕД (federal funds rate), е 1,9%. Ако използваме инфлацията в цените за крайния потребител от 2,4% като мерило за загубата на покупателната стойност на парите, то реалната лихва (след инфлация) става отрицателна. Ако използваме друг индекс за промяна в цените за потребителите, core private consumption, инфлацията в САЩ е 1,9%; следователно реалната лихва е 0%.

Лихвата, на която банките заемат пари от Фед е единствената лихва в икономиката, която Федералният резерв контролира директно. Отрицателни (или 0%) реални лихви по време на ускоряваща инфлация не е ситуация, която вдъхва вяра в идеята, че опитите на Федералния резерв да поддържа стабилност в цените ще бъдат изпълнени без да се наранява ръстът в икономиката.

Освен това, имайки предвид ускоряващата инфлация, Федералният резерв увеличава лихвите твърде бавно имайки предвид инфлационният натиск в пазарите на труда и пазарите за битови продукти. Федералният резерв е премахнал 233 милиарда долара от ликвидност от началото на 2018, но монетарната база (м0) миналия месец беше 3,6 трилиона долара: пет пъти повече сравнено с нивата преди кризата.

И най вече, Федералният резерв не може да контролира проблемите, които директно причиняват инфлация и негативен сентимент в бизнеса.

Това са структурни проблеми, на които Фед ще трябва да отговори спрямо ефектите, които тези проблеми упражняват върху БВП, заетостта и стабилността на цените.

Липсите на работна ръка, например, трябва да бъдат разрешени чрез специфична политика за увеличаване на заетостта с цел една част от тези 95 милиона американци, които са извън пазара на труда да се върнат. През изминалите 12 месеца броят на хората на пазара на труда не се е променил, което се отразява в ръст в заплатите през последната четвъртина на миналата година и първата четвъртина на тази година. В резултат на това, разходът за единица работна ръка се е увеличил с 1,6% на годишна основа.

В отговор на това, бизнесът ще увеличава цените на продуктите си, за да предпази маржа си, а Федералният резерв ще трябва да продължава политиката си да отнема ликвидност от пазара, за да намали търсенето на труд и да поддържа стабилност в цените.

Покачващите се разходи в секторът на услугите, като здравеопазване, недвижимо имущество и транспорт също са важни, защото продължават да се покачват с между 3 и 4% на годишна основа.

По-високи цени на енергията е друг важен проблем. Миналата година, цената на енергията се е покачила с 12%, като цените на горивата се покачват с между 25% и 35%.

Последният инфлационен натиск идва от търговския конфликт между САЩ и Китай, и САЩ и ЕС. Търговският конфликт ще има директен ефект върху цените в една трета от американската икономика, но вторичните ефекти от търговския конфликт ще бъдат усетени във всяка част от икономиката. През 12-те месеца от юни миналата година до юни тази година, цените на внос в САЩ се покачват с 4,3%, водени от внос на енергия (чиито цени скачат с 33,8%).

Имайки предвид привидно нерешимите проблеми на Вашингтон с Китай и ЕС, увеличаващите се търговски бариери ще продължават да се изразяват в увеличаване на цените.

САЩ не постига никакъв прогрес в опитите си да намали търговския си дефицит с двата най-големи търговски партньори. Между януари и юни тази година, търговският дефицит с ЕС се увеличава 11%, а с Китай 8,6%.

Увеличаващите се цени на трилионите долари внос от ЕС и Китай ще бъдат голям инфлационен шок за икономиката.

Друг шок може да бъде политиката на Вашингтон да санкционира търговията с определени външни пазари. Иран, Северна Корея, Русия и Турция са основните примери за това.

ЕС не успява да изпълни исканията на САЩ да отвори земеделските и енергиините си пазари, а сега трябва и да има предвид заплахата, че Европа не може да търгува с Иран и САЩ едновременно.

Икономическите санкции ще продължат да дестабилизират търговските потоци по света (както за стоки, така и за финанси). Ще имат и негативен ефект върху инвестициите в чуждестранни проекти, както и сентимента на бизнеса в големите световни икономики; дори и съществуването на някои от световните икономики може да се окаже под заплаха.

Опасността е, че санкциите - търговска война - могат да доведат до военни конфронтации между ядрено-въоръжени държави. Китай, например, смята да игнорира американските санкции върху Иран. Китай и Русия обмислят и промени в санкциите си върху Северна Корея.

Всеки, който вярва,  че монетарната политика може да поддържа стабилност в цените - инфлация между 0 и 2% - заедно с растяща икономика трябва да помисли отново.

В този етап на бизнес цикълът - където инфлационният натиск е воден от монетарен и фискален стимул - е трудно да се намери истински баланс между ръст в икономиката и инфлацията.

Затова и Европа (и най-вече Германия) и Китай не бързат да разрешат търговските си проблеми със САЩ. За тях всичко е наред докато растящата американска икономика изкупува продуктите им. За тях времето за разговор ще дойде когато силният инфлационен натиск ще принуди да Фед да предприемат истинско монетарно свиване (покачване в реалните лихви) - впускайки американската икономика в неконтролируем спад.

Източник: CNBC

Снимка: pixabay.com