Защо рисковите валути не са атрактивни за инвеститорите в момента

Когато липсват геополитически рискове, инвеститорите са на вълна "купувай" рискови активи. Като такива се класифицират инструменти, които носят висока печалба при сравнително висок риск. Такива активи са акции, индекси и сравнително голям брой валути. Валутите на развиващите се страни се класифицират като високо рискови, защото държавите които ги емитират не са напълно развити и са податливи на политически сътресения, нямат стабилен лихвен процент, имат висока инфлация и/или безработица и т.н. От развитите страни рискови валути се считат AUD и NZD. Централните банки и на 2-те държави исторически поддържат висок лихвен процент в сравнение с останалите развити държави. Тогава защо инвеститорите странят от тези валути в последно време? Първата и може бе най-важна причина e, че за стандартните високи лихвени нива, в момента ставките и на 2-те държави са на рекордно ниски стойности. В Австралия лихвения процент е 1.5%, а в Нова Зеландия 1.75%. С цел облекчение на износа от страните, централните банки трябваше да понижат стойността на валутите си, а лихвения процент е главния инструмент на централните банки за контрол на силата на валутата.

Когато се понижи лихвения процент, банката стимулира потребителите и компаниите да взимат повече кредити. Което от своя страна повишава обема на валута в страната. Повишаването на обема води до увеличение на инфлацията, което от стоя страна намаля покупателната способност на валутата. Това от една страна действа положително на експорта от страната. Например: При търговските отношения между Австралия и Китай. Приемаме, че при лихвения процент в Китай ще остане непроменен, а този в Австралия ще се понижи от 8% до 1.5%. При лихвено равнище от 8% стойността на AUD/CNY е било на цена 6.667 китайски юана за 1 австралийски долар. При лихвен процент 1.5% AUD/CNY е 4.96 юана за австралийски долар. Ето тук виждаме каква е разликата в покупателната способност на юана спрямо австралийски долар при разлика в лихвения процент на Австралия. Ако 1 тон желязна руда през 2008г. и лихвен процент в Австралия 8% струва на Китай около 592 юана, при лихвен процент 1.5% 1 тон желязна руда струва на Китай около 440 юана. Понижението на в стойността на AUD ще донесе по-ниски печалби на износителите, но това ще бъде напълно компенсирано от повишението на търсенето на желязна руда заради отслабването на AUD.

Но ако изключим компаниите износителки в Австралия, останалите сектори страдат от слабостта на валутата. Става доста по-скъпо да се купуват чуждестранни стоки за средния гражданин, защото за да внесе стоки в страната, компанията вече е платила по-голяма сума валута.

Нерентабилността за инвеститорите в момента идва от факта, че икономика, която зависи изключително много от експорта си, е намалила лихвения си процент до рекордно ниски нива. Това я прави изключително уязвима ако да кажем китайската икономика претърпи катастрофа.

Износа на Австралия е съсредоточен главно към Китай, ако икономиката на Китай ревърсира възходящото си движение и изпадне в рецесия, това ще се отрази изключително негативно върху Австралия. Инвеститорите обичат диверсификацията. Ако една икономика зависи толкова много от експорта си и той е ориентиран главно към една страна, риска за тях се повишава. Друга причина е, че лихвения процент в държави като САЩ и Канада е близък или същия като в Австралия. Разликата идва там, че САЩ и Канада разчитат не само на експорта си, а на много други източници на доходи. Реално инвеститорите ще имат същия или почти същия доход от инвестиция в САЩ или Канада отколкото в Австралия със значително по-малък риск. Намалението на парични потоци към Австралия се отразява негативно на валутата. Търсене на USD и CAD ще повиши  стойността на валутите спрямо AUD.

Trader Bozhidar Arabadzhiev

Прочети още:

• Страхът преобладава, но все още не е прераснал в паника
• В началото на следващата седмица, очакваме негативен старт на индексите и засилено търсене на сигурните убежища
• Dow засече, а петрола скача след като американската авиация ликвидира иранския военен лидер
• Ниска ликвидност и тънък пазар през последния пълен търговски ден за годината
• Next week in one post – 30.12.2019 – 03.01.2020