Защо Trump не харесва силния долар? Историята ни дава отговора

Президентът Donald Trump е избрал доста неподходящ момент да обвинява Федералния резерв, че са допуснали щатския долар да стане толкова силен. В края на краищата, доларът остава под най-високите си нива от миналия декември, а FED смениха позицията си.

Trump изглежда не остава чут от пазарите, които вече са се променили, допускайки, че лихвите ще бъдат оставени на пауза до края на тази година, като Federal Funds Futures посочват единствено леко повишени шансове за подрязване на лихвите през януари 2020. Trump обаче държи на думата си, че доларът е силен, и че ще е по-добре за икономиката на САЩ ако той отслабне.

В известна степен той е прав. "Зелените пари" наистина са силни, но не толкова. Доларът е с около 5% над останалите си по-широки съперници откакто се движи свободно от 1973 насам, след приравняването с инфлацията и е с около 10% по-добре представящ се от валутите на развитите страни от тогава. Дори не се доближава до върховете си от 1985 и 2002 година и същото се отнася и за стойността на долара спрямо еврото, където USD се намира 4% над средното си представяне откакто единната валута е въведена през 1999г.

Силата на щатския долар рефлектира нещо, с което Trump често се гордее: Американската икономика се представя много по-добре от повечето държави в останалия свят. Доларът би трябвало да е сравнително силен, защото американската икономика се представя добре в сравнение с другите развити държави, а инфлацията е почти в таргет. Централните банки на Еврозоната и Япония са все още в "критичен режим", с поддържането на отрицателни лихви и нестабилен растеж. В същото време Китай се опитва да стимулира икономиката си след рязкото забавяне.

Trump е меркантилно настроена личност. Той вижда слабата валута като възможност да привлича бизнеси от други държави. От тази гледна точка, слабият долар ще му е идеален за осъществяването на добър износ.

Това обаче е грешно в дългосрочния план. Най-добре представящите се валути от 1900 г. насам са швейцарския франк и датския гулден (който сега е част (погълнат) от еврото) и щатския долар. Швейцарците и Датчаните обаче са силно зависими от износа, а тези, които са се обезценили - тяхната конкурентоспособност е станала жертва на инфлацията. Можем да допуснем обаче, че силната валута стимулира компаниите и работници да вдигат оборотите. Това усилие ще се отплати с времето, правейки държавата още по-конкурентна.

Ако се върнем на краткосрочния вариант обаче, слабата валута подкрепя износа за сметка на вноса. Толкова време, колкото е необходимо. Ако допускаме обаче, че в САЩ има високо потребление, но малко работни места, слабата валута ще е точно това, от което се нуждаем.

Ефекта обаче едва ли ще изтрае дълго. Историята на обезценяването е, че тя придобива смисъл там където инфлацията еродира, защото компаниите и работниците не срещат същото усилие за да подобрят своята конкурентност, както страните със силна валута.

Отслабването на "зелените пари" след ход на Федералнтие би означавало за намаляване на лихвените нива под тези, които FED счита сега за нормални. С инфлацията в рамки, покачването на заплатите, растежа на икономиката и падането на безработицата, трудно бихме повярвали, че FED ще продължат с монетарните стимули.

Може би този път FED греши, а Trump е прав. И икономиката има потенциала да расте по-бързо без катализатори, които да вдигат цените и заплатите и то създавайки нестабилност.

Но ето затова САЩ имат независима Централа банка, защото политиците постоянно искат ниски лихви и краткосрочни стимули. Нима сега времето е по-различно?

Източник: The Wall Street Journal

Прочети още:

• U.S Futures с повишение преди изявлението на Trump
• САЩ ADP Промяна в Заетостта: 202K vs 160K
• Върховният лидер на Иран Khamenei: Народът на Иран даде на САЩ “смазващ отговор”
• Risk off след ескалацията в Близкия Изток, пазарите се възстановяват в периода на затишие
• Макроикономическите събития в днешния трейдинг календар