Иран – огромен потенциал за печалби, който привлича най-рисковите играчи.

Името Иран напоследък се употребява с все по-голяма честота във всевъзможни икономически и финансови анализи и псевдо-анализи, но в действителност, твърде малко инвеститори, спекуланти и коментатори са наясно за какво всъщност става дума.

Иран е 18-та по големина  икономика в света. Икономическият ръст по обобщение на финансовата година приключваща през март ще е +3%, а за 2017 прогнозите са за + между  5% и 6%. По данни на аналитиците от ВР, Иран притежава най-богатите запаси от природен газ в света, прибл. 34 трлн кубически метра  (т.е. 17–18% от общия световен запас). Иран владее близо 5% от световния запас на цинк и олово. Там се намира и второто по големина в света находище за мед, в което са налични и големи залежи на злато и молибден.

Привличането на инвестиции е най-приоритетната задача на иранското правителство, което определя като водещи отрасли в тази посока – петролния, газовия, металургичния и машиностроителния сектор.

След падането на международните санкции най-видим и бърз ще бъде ефектът в петролната и газовата индустрия. По данни на National Iranian Oil Co. Иран ще увеличи добива първо до 500хил.барела на денонощие с  тенденция за 1млн.барела, като основният търговски поток от тези количества е планиран за доставки към Европа. Ефектът от бързите совалки на Иран по оста Китай, Русия, Гърция, Италия, Франция вече е видим. Иран и Китай договориха „стратегическо сътрудничество“ на стойност $600 млрд за период от 10 години, множество свободни търговски зони, както и осъществяване на „нов път на коприната“. Вече е сключено споразумение с „незабавен старт“ между National Iranian Oil Co. и гръцката Hellenic Petroleum, която беше най-големият купувач на ирански петрол (получавайки около 20% от износа на Иран) преди въвеждането на санкциите. Швейцарският петролен оператор Glencore вече стана първата западна компания, започнала  да транспортира по море ирански петрол към Европа, сообщи вчера The Wall Street Journal. Много продуктивна и ефективна е системата предвиждаща поредица суапови операции по петрол и газ между Иран и Руската Федерация. Огромен е интересът и към инвестиции в сектора, потвърдени официално от френската Total, испанската Repsol, италианската Eni SpA, както и от руския гигант ЛУКойл. Само за петролната си индустрия, Иран към момента се нуждае от минимум $150 млрд инвестиции.

Освен че притежава изключително големи находища от петрол, газ и метали, Иран се характеризира с много перспективен потребителски сектор, с население от 80 милиона души, 8 града с население над 1 млн. и процент на градското население  71%. По данни на Financial Times, вече е планирано започване на производство на иранска територия от страна на Daimler Trucks, металургичната Danieli, строителната Coet, руския производител на товарни вагони Уралвагонзавод, корабостроителите Gavio и Fincantieri... Чуждите компании разглеждат Иран като потенциален много голям потребител. Нуждите са вече разчетени – за огромни количества алуминий, на което разчитат водещите европейски производители. В рамките на следващите 5 – 10 години се очаква доставка на 450 до 600 нови пътнически самолета  (Iran Air вече се договори с Airbus за доставка на 114 броя A380, A350, A340 и  A320. Допълнително се планира и поръчка за 100 броя към САЩ, а в момента продължават преговорите с канадската Bombardier, и бразилската Embraer.)

Фондовата борса в Техеран е втора по капитализация в Близкия Изток (около $150 млрд), като участието на чужди инвеститори в капиталовия пазар към края на 2014 е бил само 0,1%. Големите институционални инвеститори обаче все още изчакват. Представители на лондонската юридическа кантора Baker&McKenzie предупреждават пред  Bloomberg, че рисковете все още са твърде големи, а разходите трудно предвидими. Все пак огромният потенциал привлича вече най-рисковите играчи. Първи се включиха Доминик Инграм (UK Charlemagne Capital), съвместно с инвестиционната група Turquoise Partners, както и лондонският фонд Sturgeon Capital. Все още са валидни някои ограничения за инвеститорите от САЩ, така че европейските фондове имат известно времево предимство преди да се е ожесточила конкуренцията.

Съществуват обаче и много фактори със задържащ ефект. Най-основният е във вътрешното законодателство, което ограничава притежаването на активи, свързани с природните богатства от чужди инвеститори.

G.Hristov / Head of Fundamental Analyzes