www.varchev.com

Какви са инструментите на централните банки за контрол върху монетарната политика

Monetary policy

Рейтинг:

12345
Loading...

Един от най-преките начини централната банка да увеличава или намалява размера на парите в обръщение е чрез операции на открития пазар. Операциите на открития пазар включват закупуване и продажба на държавни облигации от и към търговски банки и/или определени маркет мейкъри. Например, когато централната банка купува държавни облигации от търговски банки, това увеличава резервите на банките от частния сектор на активите в техните баланси. По подобен начин централната банка може да продава държавни облигации на търговски банки. По този начин запасите на търговските банки намаляват, намалявайки способността им да отпускат заеми (т.е. да създават кредити) на домакинства и корпорации, като по този начин причиняват ръст на широкия паричен поток. При използването на операции на открития пазар централната банка може да насочи желаното ниво на резерви на търговските банки или желания лихвен процент за тези резерви.

Най-очевидният израз на намеренията и възгледите на централната банка идва чрез лихвения процент, който тя определя. Официалния лихвен процент има за цел да влияе върху краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти и в крайна сметка върху реалната икономическа активност.

Лихвеният процент, който централната банка определя и обявява публично, обикновено е процентът, с който тя желае да отпуска заеми на търговските банки. Този лихвен процент може да бъде постигнат чрез използване на краткосрочни обезпечени лихвени проценти по кредити, известни като репо-лихвени проценти. Например, ако централната банка желае да увеличи предлагането на пари, тя може да купи облигации (обикновено държавни облигации) от банките, със споразумение да ги продаде обратно в някакъв момент в бъдеще. Тази сделка е известна като договор за обратно изкупуване. Обикновено матуритетът на репо-сделките варира от една нощ до две седмици. Всъщност това представлява обезпечен заем за банките, а заемодателят (в случая централната банка) получава репо-лихвата.

Да предположим, че централна банка обявява увеличение на официалния си лихвен процент. Търговските банки нормално биха увеличили базовите си ставки едновременно. Основната ставка на търговската банка е референтният лихвен процент, на който се базират лихвите по заеми за всички останали клиенти. Например, големи корпоративни клиенти могат да плащат основния лихвен процент плюс 1% от заемите си от банка, докато една и съща банка може да отпуска заеми на малък корпоративен клиент при базовата ставка плюс 3%. Но защо търговските банки незабавно ще увеличат базовите си лихвени проценти само защото лихвеният процент на рефинансиране от централната банка се е увеличил?

Отговорът е, че търговските банки няма да искат да дават заеми на лихвен процент, който би бил по-нисък от този, който биха могли да бъдат начислени от централната банка. Централната банка може да принуди търговските банки да се заемат от нея с тази ставка, защото тя може да извършва операции на открития пазар, които създават недостиг на пари, принуждавайки банките да продават облигации с нея с предварително договорена цена за обратно изкупуване (т.е. споразумение за обратно изкупуване). Процентът на репо-сделките би бил такъв, че централната банка е спечелила от официалния лихвен процент по рефинансиране на транзакциите.

Официалната ставка на рефинансиране на всяка централна банка варира. Лихвата по рефинансиране на Bank of England е двуседмичната репо-лихва. С други думи, централната банка на Англия определя размера, с който е готов да отпусне две седмици пари на банковия сектор. Официалният лихвен процент на ЕЦБ е известен като лихвен процент на рефинансиране и определя степента, по която е готов да отпусне краткосрочни средства на банковия сектор в еврозоната.

Съответната ставка в Съединените щати е процентът на дисконтиране, който е процентът, при който банките-членки заемат директно от Федералния резерв. Но най-важният лихвен процент, използван в американската парична политика, е процентът на федералните фондове. Федералният лихвен процент е междубанковият лихвен процент по заеми за овърнайт заеми на резерви. FOMC се стреми да премести този процент на целево равнище чрез намаляване или прибавяне на резерви към банковата система чрез операции на открития пазар. Нивото на ставката се преразглежда от FOMC на срещите, които се провеждат на всеки шест седмици.

Чрез определянето на лихвен процент централната банка може да манипулира паричните суми на паричните пазари. Като цяло, колкото по-висок е лихвен процент, толкова по-голяма е потенциалната санкция, която банките ще трябва да платят на централната банка, ако те не разполагат с ликвидност, толкова по-голяма ще бъде тяхната готовност да намали кредитирането, свиване.

Третият основен начин, по който централните банки могат да ограничат или увеличат предлагането на пари в икономиката, е чрез задължителните резерви. Така че една централна банка би могла да ограничи създаването на пари чрез увеличаване на резервните изисквания на банките. Този инструмент на политиката обаче не се използва много в развитите икономики. Всъщност някои централни банки, като например Банката на Англия, дори не определят минимални задължителни резерви за банките под тяхна юрисдикция. Промяната на задължителните резерви често е разрушителна за банките. Например, ако една централна банка увеличи задължителните резерви, банка, която не разполага с резерви, можеше да преустанови кредитната си дейност, докато не създаде необходимите резерви, тъй като е малко вероятно депозитите да се увеличат достатъчно бързо, за да може банката да изгради резерви по този начин. Изискванията за запаси обаче все още се използват активно в много развиващи се страни за контролиране на кредитирането - например в Китай и Индия - и те остават потенциален инструмент за политиката за онези централни банки, които в момента не ги използват.



Прочети още:

БЕШЕ ЛИ ВИ ПОЛЕЗЕН ТОЗИ ПОСТ?
Ако смятате, че с нещо можем да подобрим тази секция,
моля коментирайте. Мнението Ви е важно.

ПОСЪВЕТВАЙТЕ НИ
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Всякакви новини, мнения, изследвания, проучвания, данни или всяка друга информация, съдържаща се в този сайт се предоставят като общ пазарен коментар и не представлява инвестиционен или трейдинг съвет. Варчев Финанс не носи отговорност за изгубени средства или пропуснати ползи, които могат да възникнат пряко или косвено от използването или уповаването на тази информация. Варчев Финанс ЕООД може да предостави информация, цитати, препратки и линкове към или от други сайтове, блогове и други източници на икономическа и пазарна информация, като образователна услуга на своите клиенти и потенциални клиенти и не подкрепя становища, мнения или препоръки на тези сайтове, блогове или други източници на информация.
Варчев Финанс

Лондон


25 Canada Square, Level 33,
office 50, Canary Wharf
London, E14 5LQ
+44 20 3608 6256

Варна


МОЛ Варна ет.4,
бул "Владислав Варненчик" 186

(052) 631 000, 634 040

София


бул. "Патриарх Евтимий" 98


(02) 954 51 15, 953 15 51

Универсални номера

Директна връзка с дилър - 0700 17 600    Varchev Exchange - 0700 115 44

Варчев Финанс ЕООД е лицензирана и регулирана от Комисията за Финансов Надзор – София, България: Лиценз брой РГ-03-02-05/15.03.2006г.

Варчев Финанс ЕООД е регистрирана в FCA (FINANCIAL CONDUCT AUTHORITY) с номер на паспорт в Обединеното кралство: FCA, Обединено Кралсво – регистрационен номер: 494 045, което позволява предлагане на финансови услуги на територията на Обединеното кралство.

Варчев Финанс ЕООД стриктно спазва устава на европейска директива MiFID (Пазари на финансови инструменти). за насочване, увеличаване на ЕФЕКТИВНОСТТА, прозрачност и еднаквост на финансовите инструменти.
Варчев Финанс ЕООД стриктно спазва Решение №918-ИП/30.07.2019 на Комисия за Финансов Надзор. Повече информация може да намерите тук.

Информацията в този сайт не е предназначена за разпространение или използване от което и да е лице в която и да е страна или юрисдикция, когато такова разпространение или употреба би противоречало на местното законодателство или регулиране.


Предупреждение за риск:

ДЗР са сложни инструменти и носят висок риск от бърза загуба на средства в резултат на ливъридж. 63,41% от сметките на инвеститорите на дребно губят пари, когато търгуват ДЗР с този доставчик. Помислете дали разбирате как функционират ДЗР и дали можете да си позволите да поемате високия риск от загуба на парите си.

chat with dealer
chat with dealer
Политиката за поверителност и защита на личните данни