Какво представляват количествените облекчения на ЕЦБ и къде можем да търсим печалба при спирането им

Количествените облечения провеждани от ЕЦБ имат положителен ефект върху слаба икономика. По своята същност количествените облекчения означават изкупуване на държавни облигации и „наливане“ на пари в икономиката. Разликата от просто „купуване на държавни облигации“ от страна на централната банка и „количествени облекчения“ е следната: При купуване на държавни ценни книжа ( облигации) при падежа на облигацията държавата ( в този случай кредитополучателя ) дължи лихва на кредитора ( в този случай ЕЦБ ). Проблема възниква, че държавата няма как да плати тази лихва ( ако става въпрос не може да върне и целия си първоначалния си кредит), освен ако не набере капитал по друг начин: частни инвеститори ( фондове ) или не одържави предприятия . При количествените облекчения е избегнат момента на „връщане на парите“. След падежа на облигацията, капитала се реинвестира незабавно и това поддържа обръщението на пари в проблемната икономика.  Възникналите проблеми пред ЕЦБ са следните: За да „кредитират“ държава, от банката буквално печатат пари, които биват наливани в икономиката , купуват облигации, държавата получава нужния капитал и централната банка ги разпределя към търговските банки, които от своя страна кредитират населението. Така двигателят на икономиката се задвижва . Но ако това „печатане“ продължи прекалено дълго, пазара ще се наводни от пари.. повече "стока" ( в случая пари) по-ниско търсене..което в крайна сметка ще доведе до спад в цената на валутата.

По презумция понижението на валутата  е положително до някаква степен за проблемните държави. Например: Спад на EUR значи, че цените на стоки в съюза ( които са внесени чрез чужда валута) ще се се увеличат = националните производители ще търпят загуби на национално равнище , когато евтините внесени стоки, дъмпинговат техните цени . Докато повишение на EUR означава, че търсенето на европейски стоки ще намалее. Например: Ако един американски гражданин преди е можем да закупи BWM за 50 000 евро, сега трябва да плати 75 000. Това в повечето случаи ще насочи купувача към по евтина марка кола ( например главният конкурент на BMW - японския Lexus) . В момента ЕЦБ се опитва плавно да намали количествените облекчения ( което всъщност е добър план ), ако всички държави бяха със стабилността на икономики като Франция. Но за държави като Испания, Италия и Гърция.. намалението на QE ще бъде в значителен ущърб. Обръщението на пари в държавите ще намалее, банките ще спрат да дават кредити ( защото буквално нямат пари ), икономиките на държавите ще започнат да буксуват, инвестициите ще намалеят.. кой иска да инвестира в държава която е на път да фалира ? Никой! Най-добрия вариант на М.Драги в момента е да не намаля QE, но да увеличи лихвения процент. Така удара върху икономиките няма да бъде значителен.

Потенциала за печалба ще бъде главно в проблемните страни. Въпреки, че лихвения процент е увеличен, капитало-оборота там ще се задържи на високо ниво. Стимулирането на кредитодаването в развитите страни ( което ще стане с увеличението на лихвеният процент) ще накара инвеститорите да инвестират в страни където има значителен потенциал за печалба ( не толкова добре развита инфраструктура, центрове за международни транспорти по вода и въздух). Все пак в Германия са най-големите и най- busy летища ( същото се отнася и за Франция). Но Корабоплаването е най-развито в страни като Италия, Испания и Гърция ( които всъщност изпитват най-големите затруднения в момента). Инвестирането в компании, локализирани в тези държави най-вероятно ще доведе до значителни печалби. Развитието на туризма също ще процъфти в тези държави. Повече инвестиции означава ускорение на строене на хотели, подобряване на инфраструктурата и т.н, което означава нови поръчки на строителните компании и компаниите по поддръжка на пътищата.

Най-голяма загуба ще имат страните в Европа, които не са в еврозоната, но са тясно свързани с тях. България, Румъния. С увеличаването на лихвеният процент и силно EUR, субсидиите за тези държави ще намалеят. Инвеститорите няма да искат да инвестират в държави, които са до толкова недоразвити, че дори не са в еврозоната. Защо да инвестират в Румъния, когато могат да инвестират в Гърция? В Гърция инфраструктурата е значително по-добра, компаниите имат излаз на море, в близост до Турция ( В Истамбул е едно от най-големите летища в Европа) .

ЕЦБ не са купували български държавни облигации, което значи, че спирането на QE няма да се отрази с такава голяма сила върху българския капиталов пазар. При увеличение на лихвеният процент е възможно да видим пренасочване от капиталовия пазар към депозити, но смятам, че то няма да бъде с голям магнитут и няма да се отрази сериозно. По-голямо отражение ще има върху строителството и инфраструктурата. По-високи лихвени проценти означава, че хората няма да искат да теглят кредити за да купуват жилища. Очаквам първоначално понижение в темпа на купуване на жилища, което ще доведе до понижение на цените на жилища и спад в цената на акциите на строителните компании.

Trader Bozhidar Arabadzhiev

Прочети още:

• Страхът преобладава, но все още не е прераснал в паника
• В началото на следващата седмица, очакваме негативен старт на индексите и засилено търсене на сигурните убежища
• Dow засече, а петрола скача след като американската авиация ликвидира иранския военен лидер
• Ниска ликвидност и тънък пазар през последния пълен търговски ден за годината
• Next week in one post – 30.12.2019 – 03.01.2020