Как ниските лихви могат да "замразят" икономиката

Представете си, че сте собственик на малък ресторант и мислите да разширите бизнеса си. При високи лихвени проценти, ще си помислите сериозно. Когато лихвите падат, най-вероятно ще сте по-склонни към взимането на заем за разрастването на бизнеса.

Големите вериги ресторанти обаче също заемат средства на ниските лихви за да предприемат още по-голяма експанзия на бизнеса си, която може да ви открадне клиенти и дори да ви затвори бизнеса.

През последните две десетилетия или повече, този феномен продължава да се появява из индустриите, превръщайки цялостно икономиката във все по-малко динамична. Когато лихвите падат, големите играчи в една индустрия могат да се възползват с много по-голям размах от ситуацията отколкото своите по-малки конкуренти. Това им позволява те да се разрастват по-бързо и да са по-продуктивни, но също така става все по-трудно за останалите да наваксват.

С времето, малките фирми се обезкуражават и спират да инвестират в нови продукти и технологии. А лидерите на пазара стават толкова големи, че даже вече не са уязвими към конкуренцията. Те също се изтеглят от правенето на нови инвестиции. Силата на пазара така се концентира върху няколко големи компании и следователно по-малко предприемачи решават да стартират нов бизнес.

Когато лихвените нива започнат да падат, концентрацията на пазара се повишава, което намалява продуктивността и икономическия растеж.

Проучването на това явление предлага няколко възможни отговора към въпроси, които са тормозили икономистите през последните няколко години. Помага да се обясни защо растежа и продуктивността се движат средно около 1.3% на година за последните десет години, доста под историческите нива. И това е единствената причина, поради която икономиката е "затлачена" още от края на Великата Рецесия, въпреки, че нивото на безработицата е спаднало до най-ниското си ниво от 50 години насам. Също така, това може да обясни защо темпът на раждаемост при новите домакинства е паднал до 10.3% през 2016 г. от 15.4% през 1987 г.

С настоящото рамкиране на икономиката, може да отнеме близо 10 години на ниските лихви да превърнат икономиката в по-малко динамична. Всъщност, икономистите откриват, че растежът се забързва в първите години, преди да започне да проявява признаци на забавяне.

Това е защото когато лихвите започнат да падат, малките фирми започват да заемат средства агресивно и инвестират, опитвайки се да наваксат с техните по-големи конкуренти, забързвайки продуктивността и растежа.

Това се е случило през 1990 г. Спад в лихвените нива, измерен от 10 - годишните облигации, довело до това големи и малки фирми да инвестират. Продуктивността се покачила средно до 2.2% на година през 1990 г. и до 2.8% през 2000 г.

Но около 2003 г., продуктивността започнала да се забавя, въпреки, че лихвите също падали. Това е периода, в който малките фирми започнали да наваксват с големите играчи. Проучването на този ефект обаче не отговаря на въпроса защо лихвите падат постепенно. Според други икономисти, застаряването на населението може да води до забавяне в икономиката и да държи лихвите ниски.

От Федералния резерв и други икономисти очакват лихвите да останат ниски и за в близкото бъдеще, което означава, че този икономически ефект може би предстои да ни сполети много скоро.

Източник: The Wall Street Journal

Прочети още:

• Очакванията на PIMCO за 2020: Изоставаща US икономика и силни EM валути
• Ликвидността: основен проблем за трейдърите и през 2020
• Шест причини да останем оптимисти през 2020
• Бъркотията с REPO пазара и какво представлява той
• Щатските ETF’s с рекорден outflow