"Как последните действия на ЕЦБ ще се отразят на пазарите?"

ЕЦБ понижи още повече лихвените проценти и разшири обема на изкупуваните активи:
Марио Драги понижи лихвата по депозитите от -0,3 до -0,4% (отрицателна с 10 базисни пункта) и разшири обема на изкупуваните активи от 60 на 80 млрд. евро месечно

Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране е понижен с 5 базисни пункта от 0.05% на 0%
Освен това ЕЦБ стартира нова програма за целенасочени дългосрочни операции по рефинансиранe (Targeted longer-term refinancing operations, или TLTRO II). Новата серия от евтини кредити за банките в еврозоната, която ще бъде на четири транша, всеки със срок от четири години, ще стартира от юни 2016 г.

Има още едно ново нещо в програмата на ЕЦБ: изкупуване на корпоративни небанкови облигации, което ще понижи разходите за финансиране на европейските компании и ще увеличи тяхната рентабилност

Понижението на депозитната лихва до -0,4% означава, че свръхрезервите на българските банки по сметките им в Българска народна банка ще се облагат със същата ставка

Тези действия са негативни за EUR и съвсем логично то започна да поевтинява , но веднага след това EUR поскъпна, след като Драги заяви, че това е последното понижение на лихвите.

Президентът на банката обаче намекна, че евентуално допълнително понижение в негативна територия би било последно. Това изстреля еврото и потопи борсите

Драги заяви твърде категорично, че лихвите няма да паднат по-ниско, а това бе разтълкувано като признание, че банкерите са безсилни – комуникационна грешка или не, но това доведе до обратното на това което искаше драги.

Действията са добри и за пазарите на акции, но знаем че освен монетарната политика на ЕЦБ голямо влияние оказват и действията на ФЕД. От ФЕД решиха да не повишават лихвите, което се приема като стимул. От ФЕД дори понижиха вероятният брой повишаване на лихвите през 2016 от 4 на 2 , което също е стимул за пазарите на акции. Всичко това оказва подкрепа на риск апетита и върху акциите.
Новите стимули от ЕЦБ водят до повишени очаквания, че активността на икономиката ще се повиши, което ще повиши и приходите на компаниите. Второ на пазара има все по евтини пари, като част от тях дори и малка се инвестира на пазара на акции краткосрочно, което също повишава търсенето, а от там и цената на акциите.

По-голямо влияние ще окаже на Европейските акции: Германия и Франция. Разбира се решението на ЕЦБ трябва да се разглежда като една бръмка от всички фактори, които оказват влияние на пазара на акции. Това решение е задоволяване на очакванията на пазра, които го очакваха още от декември месец на 2015 година, затова ефекта ще е слаб – то вече е изконсумирано до голяма степен. На пазарите се търгуват очаквания, когато те вече са факт тогава ефекта е слаб.

Решението на ЕЦБ влияе отрицателно върху банковите акции, защото отрицателните лихви понижават рентабилността на банките, кото трябва да плаща повече като разходи за централните банки.

При това ефектът върху българските банки ще бъде по-голям поради. свръхрезервите на банките в еврозоната са малко над два процента от общите активи, докато в България те съставляват около осем процента от активите на банковия сектор. При равни други условия това означава, че отрицателните лихви в България ще струват на банките по-голяма загуба на нетен лихвен доход, отколкото в еврозоната.
На второ място, структурата на кредита в еврозоната съдържа повече кредити с фиксирана лихва, за разлика от България, където почти изцяло кредитите са с плаващи лихви. Това има значение, защото означава, че банките в еврозоната ще имат по-големи възможности да увеличават лихвите по кредитите с фиксирана лихва, за да компенсират негативния ефект за приходите им от лихви в резултат на отрицателните лихви по свръхрезервите. В България тази възможност за банките да прехвърлят ефекта от отрицателните лихви по свръхрезервите върху крайните си клиенти, на практика, не съществува.

Накратко: посланието на Драги към търговските банки е „Кредитирайте!” - независимо има ли кого, иска ли той, каква кредитоспособност има. А после от нищото се появяват финансови и „дългови кризи”. За които е виновен „пазарът”, разбира се.

Трябва да се игнорират амплитудите при еврото, това е агресивна реакция на пяазара в краткосрочен план, роботи, закриване на печалби, спекулативни покупки, закриване на печалби. Колкото до отрицателните лихви, чрез реториката си Драги до известна степен блокира възможностите пред себе си, като заяви, че ЕЦБ не очаква да се налага допълнително понижаване на лихвите“, коментира той. „Реакцията на валутните пазари потвърждава нашето виждане, че Федералният резерв на САЩ има по-голямо значение за траекторията на двойката евро-долар в краткосрочен план, отколкото ЕЦБ

Но откровеният му коментар, че негативните лихви, както и неконвенционалните мерки на ЕЦБ имат граници, подкопа голяма част от позитивното влияние на това, което беше обявено в четвъртък.

Макар и това да е напълно вярно (че отрицателните лихви имат граници), това беше комуникационна грешка. Затова може да приемем, че комуникационната грешка ще има краткосрочно влиянире на FOREX пазара. След като отшуми първоначалния ефект, вероятността еврото да се понижи спрямо USD е по-голяма. Тренда се запазва short при EUR/USD.

Монетарната политика на ЕЦБ e експанзионистична – за стимулиране на икономиката, а монетарната политика на Федералния Резерв на САЩ вече е рестриктивна. Това ще оказва позитивно влияние на USD и понижение върху EUR в следващите месеци.
Разхлабването на монетарната политика на ЕЦБ ще окаже ограничено влияние върху цената на златото, дори смятам, че ефекта ще е само краткосрочен. Причината е, че ЕЦБ оказва по-слабо влияние върху златото, отколкото монетарната политика на ФЕД. Това е причината да смятам, че тук при златото ефекта ще е слаб и краткосрочен.

Влиянието върху цените на енергийните фючърси също ще е ограничено, защото там факторите, които влияят са други, като например: производството на петрол, решенията на ОПЕК и ФЕД

Стимулиращите мерки са насочени за повишаване на икономическата активност и инфлацията, което първоначално би трябвало да окаже позитивно влияние върху цените на суровините, дори и спекулативно в краткосрочен план. В последствие понижението на еврото ще води до поскъпване на USD, а от там и до понижение на цените на суровините в средносрочен план.

От гледна точка на реалната икономика:
Какво се стреми да направи ЕЦБ: да стимулира кредитирането, което да насърчи растежа, като прави по-евтино кредитирането за фирми и домакинства в еврозоната
Ниските лихви логично ще стимулират до някаква степен кредитирането. Въпросът е коя част от кредитирането ще се повиши, разбира се най вече тази, която ще финансира нерентабилни проекти, което е лошо за кредитния пазар в средносрочен план. В краткосрочен план ефекта е положителен, ДА ще има кредити ще се строи нещо, ще се започне бизнес , но после нерентабилността на този бизнес няма да може да изплаща лихвите след години, което ще рефлектира отрицателно върху съответната банка , а от там върху финансовата система.

Тези нови облекчения ще доведат и до все повече заеми от страна на правителствата заради ниските разходи, а акакво ще стане след година , 2, 3 , когато разходите се повишат, а вече правителствата са до шия в дългове. Тези облекчения ще доведат до неспазване на бюджетната дисциплина на правителствата, а знаем до какво води това. Да ефекта ще е положителен в краткосрочен план , но в средносрочен и дългосрочен ефекта е негативен.
За предивимост по отношение на данъците например, естествено, няма как да говорим — заради направения от ЕЦБ практически безплатен дълг за правителствата потенциалът за вдигане на данъците във времето е огромен.

Плановете на президента на ЕЦБ Марио Драги за изкупуване на корпоративни небанкови облигации ще понижат разходите за финансиране на европейските компании, ако може да се съди по историята. По-трудно обаче ще бъде да се накарат фирмите да вземат кредити и да харчат повече
„Ако не се нуждаеш от парите, защо да ги търсиш?