Кога ще заменим BGN с EUR?

България има да извърви още много път до приемането на EUR - и това всъщност е хубаво

България изпълнява всички критерии за членство в еврозоната. Тази оценка може да чуе често в началото на годината в София, след като финансовият министър Владислав Горанов ( донякъде неочаквано) определи юни 2018 като целева дата за кандидатстване във Валутният механизъм II. Всъщност страната тепърва трябва да доказва, че е готова да замени BGN с EUR.
Участието в ERM II, предхожда приемането в еврозоната. Той цели да тества устойчивостта на икономиката при фиксиране на допустимите отклонения на курса ѝ спрямо EUR. Въпреки че курсът на лева е фиксиран повече от 20 години, позижията на ЕЦБ бе ч че валутните бордове не са заместител на участието в ЕРМII. След одобряването на молбата за ERMII следват поне две години, през които ще се следи дали страната изпълнява устойчиво критериите за конвергенция.

Това са добре известните Маастрихтски критерии, с чието покриване Министерството на финансите се похвали още през 2012. ЕЦБ и Европейската комисия правят преглед за изпълнението им на всеки две години, като ключовата дума тук е "устойчиво". Не е достатъчно към определен момент инфлацията да е под референтната стойност, тя трябва да е била ниска поне през предхождащите оценката 12 месеца и да няма фактори, които смущават прогнозата за напред.
Последната оценка на ЕЦБ и ЕC е от 2016 и се отнасяше за показатели от 2015г. Тогава България изпълняваше четирите числови критерия и не изпълняваше (формално) изискването за стабилен валутен курс, демонстриран по време на престоя в EMR II.
Маастрихските критерии се отнасят до ценова стабилност, устойчива фискална позиция (бюджетен дефицит до 3% от БВП и дълг под 60% от БВП) и ниски дългосрочни лихвени проценти. Последното означава доходността на 10.5 годишните държавни облигации да не надвишава с повече от 2 процентни пункта доходността в трите страни с най-ниска инфлация. Същите три страни задават базата за изчисляване на референтната стойност на инфлацията, като допустимото отклонение тук е 1.5%. Към 30-ти декември 2017г. и четирите критерия са изпълнени.

Към датата на изготвяне на следващата оценка обаче (май 2018г) може да възникне напрежение около критерия за инфлация. Цените отбелязват видимо покачване през последните месеци, тласкани от ръста на доходите, световната конюктура и регулативни фактори. Все пак рискът не е голям, отчасти защото показателят, който се взема предвид за оценката (средногодишна хармонизирана инфлация) е чувствително по-нисък от този, с който обичайно мерим поскъпването.

Така или иначе, Маастрихските критерии не са условие за приемането в ERM II, а за еврозоната. Включването на BGN в ERM II , което до голяма степен ще зависи от ЕЦБ е свързана с цялостна оценка на макроикономическите рискове. В нея натежават много повече фактори, в това число идикаторите за макроикономически дисбаланси. Често подобни критерии се наричат неофициални. Всъщност част от тях съществуват в официални документи, като например намерението на ЕЦБ да оцени "резултатите от интеграция на пазарите, състоянието и развитието на салдата по текущите плащания и проучването на развитието на разходите за труд за единица продукция и други ценови индекси." Идеята е да се тества доколко конкурентноспособна е икономиката и дали тя се развива в синхрон с европейската.

Ключовият въпрос е в т.анр. реална конвергенция- нивото на доходите в България спрямо средното ниво в ЕС.  Това е и най-тежкият критерий. За две години, колкото е минималният срок на престоя в EMR II , е възможно да се постигне балансиран бюджет и дори да се вкара инфлацията в рамки, но е доста по-трудно да се догонят доходите в ЕС. От думите на Горанов пред Reuters, а и от предишни негови изявления , става ясно че основната пречка пред евентуално одобряване на молбата за ERM II е ниското ниво на доходи в България, изменено чрез БВП на глава на от населението. Горанов твърди, че има изискване то да достигне 70% от жизненият стандарт в ЕС. По данни за 2016г. то е 49% от средното за ЕС-28 ( по паритет на покупателна способност). През последните две години , за които има данни (или за период , равен на минималният престой в ERM II ) са съкратени едва 2% от изоставането, а за целия период от влизането в ЕС- 9%.

Защо това е важно? Процесът на догонване на доходи по правило се съпровожда и от ценови натиск, затова колкото по-голямо е изоставането , по- голям е рискът за ценовата стабилност. Ниските доходи правят по-трудно справянето с кризи. ОСвен покрай дебатите за социалният дъмпинг видяхме , че единният пазар и свободното движение на хора започват да създават проблеми при разлики между страните. Аргументът, че България  е малка страна и няма да създаде риск за еврозоната , не е достатъчен.

Досега нито една стране не е влизала в ERM II и еврозоната при толкова голямо изоставане на доходите. Латвия (най-бедната страна във валутният блок) е приета при ниво от около 50%, но в онези години имаше ентусиазъм и по-силни настроения за разширяване на еврозоната. Балтийската страна престоя в EMR II почти 10г.

Освен тези въпроси стоят и политически съображения, тъй като приемането на една валута в ERM II вкара въпроса в дневният ред на европейските правителства. България може да престои и повече от две години в механизма , но това ще означава постоянен мониторинг и решения на най-високо ниво (по-високо от докладите за съдебната система). А в документите на ЕЦБ може да се прочете, че критерии за номинална и реална конвергенция, съществуват и критерии свързани със институциите.

В тази връзка, следва да се отбележи, че според стратегическите документи, подготвени за Европейския съвет на 15-ти декември 2017г, Европейската комисия вече разглежда и присъединяването към Банковия съюз като предварително условие за влизането в еврозоната. Дълго време БНБ се колебаеше да започне преговори с ЕЦБ за това членство, което наред с другите елементи на банковия съюз, би означавало ЕЦБ пряко да надзирава трите най-големи банки в България. Но сега банковият съюз е в центъра на вниманието на реформите в еврозоната и темата трудно ще се избегне. Последиците от това за България предстоят.
Фактът, че България има да извърви още дълъг път до еврозоната, може да се разглежда и като добра новина. Заявката за членство означава, че властите трябва да отстранят спънките пред еврозоната. Това е в интерес на хората. Ползите от членството в еврозоната не се измерват толкова с директните ефекти (например, понижаване на лихвите по кредитие с 1.5%), а с това, че може да накара политиците да потърсят решения ,които да ускорят догонването на доходите и да премахнат рисковете от финансовата система.

Bloomberg Bulgaria
Trader Велизар Митов

Прочети още:

• Страхът преобладава, но все още не е прераснал в паника
• В началото на следващата седмица, очакваме негативен старт на индексите и засилено търсене на сигурните убежища
• Dow засече, а петрола скача след като американската авиация ликвидира иранския военен лидер
• Ниска ликвидност и тънък пазар през последния пълен търговски ден за годината
• Next week in one post – 30.12.2019 – 03.01.2020