Изключителното писмо на мениджъра управляващ $4.6 трилиона

Лари Финк, главния изпълнителен директор на BlackRock, най-големият инвеститор в света с $ 4,6 трилиона, изпрати писмо до ръководителите на компаниите от S & P 500 и до големите европейски корпорации.

Писмото е фокусирано върху недалновидност, както в корпоративна Америка, така и в Европа, но и върху политиката, и изразява надежда, изпълнителни директори по-добре да изразяват своите планове за в бъдеще.

През последните няколко години, съм призовавал изпълнителните директори на водещи компании да упражнят натиск върху мощните сили, които засягат корпоративно поведение. Намаляването на този натиск продължава да е проблем от първостепенно значение за клиентите на BlackRock, повечето, от които спестяват за пенсия и други дългосрочни цели, както и за цялата световна икономика.

Докато сме чували силна подкрепа от корпоративни лидери за предприемането на тази дългосрочна перспектива, много компании продължават да участват в практики, които могат да подкопаят способността им да инвестират в бъдещето. Дивидентите, платени от S & P 500 компании през 2015 г. са в размер на най-голям дял от приходите им, от 2009 г. насам. Обратното изкупуване от края на третото тримесечие на 2015 г., се е повишило с 27% за последните 12 месеца. Ние със сигурност подкрепяме връщането на свободните парични средства на акционерите, но не за сметка на инвестициите създаващи стойност. Продължаваме да призоваваме фирмите да се придържат към балансирани капиталови планове, подходящи за съответните индустрии, съответстващи със стратегиите за подпомагане на растежа в дългосрочен план.

Ние също така вярваме, че компаниите имат задължение да бъдат открити и прозрачни за техните планове за растеж, така че акционерите могат да оценят, напредъка на фирмите в изпълнението на тези планове.

Искаме, всеки изпълнителен директор да изложи пред акционерите, годишна стратегическа рамка за дългосрочното създаване на стойност. Освен това, тъй като бордовете имат критична роля в стратегическото планиране, вярваме, че изпълнителните директори трябва изрично да заявяват, че бордът на директорите е запознат с тези планове. Екипът по корпоративно управление на BlackRock, ще се търси тази рамка и одобрението на борда при бъдещи обвързвания.

Годишните писма и другите съобщения към акционерите, твърде често са насочени към миналото и не дават достатъчна яснота, за актуалната визия и бъдещите планове на ръководството. Тази перспектива за бъдещето, обаче, е това, от което инвеститорите и всички заинтересовани страни наистина се нуждаят, включително, например, къде се намира компанията спрямо конкурентната среда, какви нововъведения се правят, как се адаптира компанията към технологичния пробив или геополитическите събития, къде се инвестира и как се развива потенциала. Като част от тези усилия, компаниите трябва да работят за разработване на финансови и промишлени показатели, подходящи за всяка фирма, които да поддържат рамката за дългосрочен растеж, а компонентите на дългосрочно обезщетение трябва да бъдат свързани с тези показатели.

Ние признаваме, че фирмите работят във флуидни среди и са изправени пред предизвикателен микс от външна динамика. Предвид правилния контекст, дългосрочните акционери ще разберат и дори се ще трябва да работят в отговор на променящите се среди. Една от причините инвеститорите да гледат към краткосрочни хоризонти е, че компаниите не ги обучават достатъчно за средата, в която се работи, какви са конкурентните заплахи и как технологиите и други нововъведения въздействат на бизнеса.

Без ясно формулирани планове, фирмите рискуват да загубят вярата на дългосрочните инвеститори. Те също се излагат на натиска от инвеститори, фокусирани върху увеличаване на краткосрочните печалби за сметка на дългосрочната стойност. В действителност, някои краткосрочни инвеститори (и анализатори) предлагат по-убедителни виждания за фирми от самите компании, което позволява на тези перспективи, изграждане на подкрепа за потенциално дестабилизиращи действия.

Тези активисти, които се фокусират върху дългосрочното създаване на стойност понякога предлагат по-добри стратегии в управлението. В тези случаи, екипът по корпоративно управление на BlackRock ще подкрепи активистки планове.

Ние вярваме, че компаниите обикновено се сервират по-добре, когато идеите за създаване на стойност са част от цялостната рамка и с по-доброто разбиране на дългосрочната стратегия и процеса, чрез който тя определя външните фактори, влияещи върху бизнеса, акционерите ще поставят годишните си финансови резултати в подходящия контекст.

Тъй като с течение на времето, компаниите оптимизират определянето на дългосрочните си рамки за растеж, необходимостта за тримесечните насоки на EPS намалява. Днешната култура на истерия относно тримесечните печалби истерия е в пълно противоречие с дългосрочните цели. За да е ясно, ние вярваме, че компаниите все още следва да докладват тримесечни резултати - но "дългосрочните цели" не трябва да бъдат заместител на прозрачността, а изпълнителните директори трябва да са по-съсредоточени в докладите си, като демонстрират напредък спрямо стратегическите планове, а не една стотинка отклонение от техните EPS цели или от прогнозите на анализатори.

С ясно съобщени и разбираеми дългосрочни планове, тримесечните отчети за приходите ще бъдат трансформирани от инструмент на непрестанни недалновидност в градивен елемент на дългосрочно поведение. Те ще служат като полезна "електрокардиограма" за предоставянето на информации и за това, как компаниите се представят спрямо "изходното EKG" на техния дългосрочен план за създаване на стойност.

Предлагаме, компаниите изрично да потвърждават пред акционерите, че борда на директорите е преразгледал стратегическите планове. Този преглед трябва да бъде строг процес, който осигурява на борда необходимия контекст и дава възможност за по-здрав дебат. Борда има задължението да се запознае, да разбере и да обсъди предизвикателствата пред компанията.

Генериране на трайно завръщане изисква по-близък поглед не само върху управлението, но и върху екологичните и социални фактори, пред които са изправени компаниите днес. Тези въпроси предлагат рискове и възможности, но твърде дълго, фирмите не са ги считали за ядро ​​на бизнеса си - дори когато политическите лидери в света все повече се фокусират върху тях, както се вижда от изменението на споразумението в Париж. В дългосрочен план, околната среда, социалната политика и управлението (ESG) поставят въпроси вариращи, около изменението на климата, които ще имат реални и измерими финансови въздействия.

В компаниите, в които въпросите относно ESG се обработват добре, често са пример за оперативно съвършенство. BlackRock предприема интегриране на мулти-годишните усилия в инвестиционните процеси и очаква други компании, също да имат стратегии за управление на тези въпроси. Последно действие от страна на Министерството на труда на САЩ става ясно, че доверени лица на пенсионните фондове могат да включват ESG фактори при вземане на решения. Ние признаваме, че културата на краткосрочните резултати не е нещо, което може да бъде решено от главните изпълнителни директори и бордовете. Инвеститорите, медиите и държавните служители също имат важна роля.

Държавните служители трябва да приемат политики, които ще подкрепят дългосрочното създаване на стойност. Фирмите, от своя страна, трябва да признаят, че докато се застъпват за цялостна данъчна реформа не може да дадат плод в следващото тримесечие или две, а липсата на ефективни дългосрочни политики в тези области подкопава икономическата екосистема, в която компаниите функционират,а с това и шансовете им за растеж в дългосрочен план.

По-специално отбелязваме две области, където политиците, приемащи по-дългосрочна перспектива биха могли да подпомагат растежа на фирмите и цялата икономика:

• Първо, в данъчната политика твърде често липсват подходящи стимули за дългосрочно поведение. Например капиталовите печалби, една година не трябва да се квалифицира, като дългосрочен период. Както написах миналата година, ние се нуждаем от режим на капиталовите печалби, който да възнаграждава дългосрочните инвестиции, след три години, както и намаляване на данъчната ставка за всяка година от собствеността над това време (евентуално отпадане на данък след 10 години).

• Второ, хроничен недостиг на инвестиции в инфраструктурата на САЩ - от пътищата през канализацията до електропреносната мрежа - не само ще косва на бизнеса, разходи в размер на $ 1.8 трилиона през следващите пет години, но ясно представлява заплаха за способността на компаниите да растат. В момент на световно неравенство, инвестирането в инфраструктурата е от решаващо значение за растежа в повечето развиващи се пазари по целия свят. Фирми и инвеститори трябва да се обединят, за да бъде запълена зейналата пропаст между нашите огромни инфраструктурни нужди и изцеденото държавно финансиране

През последните няколко години, сме свидетели на все повече и повече дискусии, около това как да се насърчи по-дългосрочното мислене. Макар че тези дискусии са обнадеждаващи, целите им ще бъдат постигнати, само чрез промяна на практики и изпълнителните директори на водещите американски компании имат жизненоважна роля в този дебат.

В миналото, корпоративните лидери са били източник на оптимизъм за бъдещето на нашата икономика. Във време, когато има толкова много безпокойство и несигурност на капиталовите пазари, с тази политическа дезориентация, е много важно, инвеститорите да имат далновидна визия за перспективите пред, своята собствена компания и за това, как да се постигне последователен, устойчив растеж. Решенията по отношение на тези предизвикателства са в нашите ръце, а аз Ви моля да се присъедините към мен.

С уважение,

Лари Финк

Прочети още:

• В какво инвестират големите хедж фондове, в кои популярни компании?
• Хедж фонда на Ray Dalio отново разочарова инвеститорите си с понижение от 12%
• Най-големият фонд в света Aramco влезе с $3.5 млрд. в Uber
• Големите хедж фондове са продавачи и през Q2. Продават Apple, купуват FB
• Хедж фонда на Сорос удвои залога си срещу S&P 500