Лихви и инфлация - двата най-важни фактора на пазара

Това са едни от фундаменталните фактори с най-голямо влияние върху валутната търговията. Лихвеният процент и инфлацията са пряко свързани. За всяка страна лихвеният процент е различен и се определя от точно определен финансово контролен орган. За Европа това е ECB(European Central Bank) - Европейска Централна Банка, за САЩ е FEO - Федералния Резeрв, за Япония е BoJ (Bank of Japan) - Централна Банка на Япония, за Англия това е Bank of England (BoE) - Централна Банка на Англия, за Швейцария това е Swiss National Bank (SNB) - Швейцарска Национална Банка и т.н.

Ако централната банка на някоя държава намали лихвения процент, то това значи, че лихвата по кредитите също ще намалее, т.е. цената на кредитите ще стане по-ниска. Тази мярка ще доведе до повече изтеглени кредити, до повече парични средства в обръщение и респективно до по-голямо потребление. В същото време по-голямото и по- евтино предлагане на парични средства ще доведе до поевтиняването на националната валута спрямо другите валути. От тук можем да си направим извода, че понижаването на лихвения процент за дадена държава влияе негативно върху националната й валута (понижава стойността й).

Аналогично, при висок лихвен процент паричното предлагане намалява, паричните средства в обръщение също са по-малко, хората предпочитат да съхраняват свободните си пари в банка, за да печелят от лихвата. От където следва, че повишаването на лихвения процент влияе положително върху дадената национална валута. От казаното дотук възниква въпроса какво трябва да бъде съотношението между лихвата и инфлацията в дадена страна, за да се поддържа стабилна националната й валута и икономика.

Нека предположим, че някъде по света, в някоя държава инфлацията е по-голяма от лихвата, тогава на практика там ще бъде безсмислено човек да държи парите си в банка, защото те ще се обезценяват по-бързо, отколкото ако ги похарчи веднага и купи с тях стока. Този вариант би бил пагубен за икономиката на дадената страна. Същото, но с по-бавни темпове би се получило и ако процентите на лихвата и на инфлацията са равни. Това отново би довело до пренасищането с парични средства и би повлияло негативно върху националната валута на държавата.
Идеалният вариант за икономиката на дадена страна би бил, ако процента на лихвата превишава малко процента на инфлация.

%лихва > %инфлация

Този вариант е най-благоприятен за националната валута на дадена държава. Голямо влияние върху валутните курсове оказват и лихвите по дългосрочните държавни ценни книжа. Повишаването на доходността на държавните ценни книжа влияе положително на валутата на дадена държава и обратно - понижаването на лихвите по държавните ценни книжа влияе отрицателно на валутата.

Ще разгледаме един пример. Ако лихвата по държавните ценни книжа в САЩ се повиши докато лихвата по държавните ценни книжа в Япония остане непроменена, това ще подтикне инвеститорите вместо да си закупуват японски държавни ценни книжа да инвестират парите си в американски държавни ценни книжа. Подобна промяна в лихвения процент на държавните ценни книжа би оказала положително влияние върху американската икономика и американския долар, защото повече хора ще желаят да инвестират в Щатите, но за да инвестират, те първо трябва да си закупят американски долари, което от своя страна ще повиши търсенето на американската валута, а от там и стойността на долара.

Общоикономически фактори.

Общоикономическите фактори са много и най-различни. На практика това е всеки един икономически фактор, който влияе по някакъв начин, било то директно или индиректно, върху състоянието на валутата на една страна.

Безспорно Брутният вътрешен продукт(БВП) (GDP-Gross Domestic Product) е един от най-важните общоикономически фактори.

GDP = C + I + G + T

GDP-Gross Domestic Product (БВП)
C- Consumption (потребление)
I- Investments (инвестиции)
G- Government Expense (разходи на правителството)
T- Trade Balance (търговски баланс)

Търговският баланс е равен на разликата между експорта и импорта в една страна.

T = Export - Import

Повишаването на БВП на някоя държава има положително влияние върху националната й валута. По-голям БВП означава по-голямо производство, по-голямо потребление, по-голямо движение на капитали, по-голям интерес сред инвеститорите, а от там и по-голямо търсене на националната валута. Това би затвърдило позициите на националната валута на дадената страна спрямо валутите на другите страни.
Аналогично, понижението на БВП би повлияло негативно върху валутата на дадената държава.
Други общо икономически фактори са:

-безработица (unemployment)
-доходност (profitability)
-индекс на потребителските цени (CPI)
-индекс на производствените цени (PPI)
-склонност към потребление (consumption inclination)
-изплатени заплати извън селското стопанство (Nonfarm Payrolls )
-жилищно строителство (housing construction) и други.

Всяка една промяна в гореизброените индекси и параметри влияе с различна тежест върху валутните курсове. Съответно, ако промяната е положителна - влияе положително, ако е отрицателна - влияе отрицателно.

През последните години се наблюдава засилване на влиянието на фондовите пазари върху валутните курсове. Това е особено ярко изразено в САЩ с индекса Dow Jones. Повечето компании в него извършват своята дейност на международно ниво, затова евтиният долар благоприятства тяхното развитие, но разбира се, ако има силен подем на националната икономика, както е било през втората половина на миналия век, с покачване стойността на индексите се наблюдава и покачване на долара. С по-малко, но не маловажно значение, са и другите два, основни за американската икономика, индекси - NASDAQ и S&P 500.

Такава зависимост може да се наблюдава и в Еврозоната, където определящи са германските индекси. Макар и по-слабо, великобританският индекс FTSE-100 също оказва влияние върху британския паунд. Поради факта, че държавата е изцяло експортно ориентирана, в Япония се забелязва следната зависимост: когато йената започне да поевтинява това благоприятства износът и акциите на японските компании се повишават, а от там и основният индекс на Япония - Nikkei-225, се повишава.

Съществува още и свързаност между движението на курсовете на две или повече валутни двойки. Това може да бъде наблюдавано най-добре при някои валути от Еврозоната и при американския долар. Поради географската и икономическата близост на Англия до останалите европейски страни, когато еврото започне да се понижава спрямо долара и британският паунд започва низходящо движение спрямо американския долар. Подобни зависимости се наблюдават и при някои азиатски валути.

Прочети още:

• Как с помощта на алго решенията може да се повиши коефициента на успеваемост
• Трите най-добри „safe havens“, ако пазара отново се разклати
• Хипотезата за ефективните пазари – реалност или отживелица
• Аматьор VS Професионалист. Разликата е в мисловната нагласа
• Историята на един трейдър: “Трейдинга може да превземе живота ви, но само ако го позволите”