Най-големите рискове за световната икономика през 2019

През следващите две години, най-големите рискове за световната икономика се крият точно там, където инвеститорите смятат, че най-малко ще се проявят познатите рецесионни модели. Основните рискове включват потенциална рецесия в Китай, покачване на дългосрочните лихвени нива и надигането на популистки икономически политики, които подкопават авторитета на централните банки и тяхната независимост, което довежда до покачването на лихвите по държавните ценни книжа. Продължаващата търговска война между САЩ и Китай продължава да тегне над финансовите пазари. Brexit е риск, който не бива да се подценява. Драматичния развой на събитията поставя в допълнителен риск Британската икономика и тази на Европа, както и стабилността на паунда.

Разбира се, съществуват и редица други рискове за световния растеж, включително неспирния политически хаос в САЩ. Държавата прекъсна частичното спиране на правителството, но Trump си иска стената. Един хаотичен и объркан Brexit, който внесе силен политически смут, разтресе финансовите пазари и разклати доверието в политиците на Острова. Завишените геополитически рискове - крехките преговори между Trump и лидера на С. Корея и напрежението във Венецуела остават все още силни за бъдещите отношения между страните. Италия може и да е решила проблемите си с дълга (временно), но уви държавата изпадна в рецесия. Изброените до тук рискове застрашават критични сектори като автомобилния сектор - силно развит в скандинавските държави и Германия - региони силно податливи на рецесионните въздействия. При провал на Brexit, Великобритания е потенциален кандидат за изпадане в рецесия. От политическа гледна точка наблюдаваме сериозни сепаретеистки опити във Франция и "жълтите жилетки". В Германия, поне по по-мирен начин, политическия спектър също започва да се видоизмения. Търговската война има няколко фронта: САЩ срещу Европа, САЩ срещу Китай и САЩ срещу Мексико и Канада. Ами ако САЩ не се разбере с Европа? Тарифите ще се засилят, което допълнително ще задушава икономиките, особено тези, които силно зависят от износа.

Един по-малко, но по-драматичен външен риск би изникнал след много години на понижение - световните дългосрочни лихвени нива - тяхното поемане нагоре, както започна да се случва в САЩ остава огромен риск. По-ранните прогнози за силно затягане на фискалната политика на ФЕД се опровергаха с техният изненадващ ход да забавят темпото. Продължаването на политиката на покачване обаче може да се окаже проблем, но това най-вече ще афектира краткосрочните лихви. Последиците от краткосрочните лихви много по-лесно могат да се абсорбират и поправят, но фокуса се измества върху дългосрочните, които все още в момента се намират на най-ниските си нива в модерната епоха (освен през периода на Втората Световна Война, но тогава пазарите не са били толкова развити).

Едно продължително покачване на лихвите не е невъзможно. Има достатъчно обяснения за дългосрочния тренд на понижаване на лихвите, като някои фактори могат да бъдат временни и е трудно да се установи емпирично тяхната тежест според различните ефекти, които те оказват върху икономиката. Какво може да причини покачване на глобалните лихвени нива? Примерно рязко покачване на производствената активност. Ако Четвъртата Индустриална Революция на Професор Klaus Shwab започне да оказва много по-бързо и силно влияние върху икономическия растеж от очакванията. Това като цяло обаче ще е полезно за световната икономика, но може постави под силно напрежение регионите, които не могат да смогват с темпото. Друга причина може да е рязкото забавяне в азиатските държави, като "охлаждане" на китайската икономика, което може да вкара целия азиатски регион в зона на силен дефицит.

Но може би най-вероятната причина за покачване на глобалните лихви ще е "експлозията" от популистки убеждения, които започват да се насаждат на много места по света. И те набират инерция и сила до такава степен, че преоформят цели консервативни икономики от последните десетилетия. Засятите семена на популизма вдъхват недоверие и съмнения към световните пазари до толкова да се усъмним колко всъщност е обезопасен държавния дълг на една нация. Това може да покачи рисковите премий по лихвите, а ако правителствата не се адаптират достатъчно бързо, дефицитите по бюджетите ще се увеличат. Пазарите следователно ще се усъмняват все повече в правителствата си, а последствията от това остават неясни.

Повечето икономисти са съгласни, че с днешните ниски дългосрочни лихви, напредналите икономики могат да поддържат значително повече дълг, но няма безплатен обяд. Високите нива на дълг правят по-трудна задачата на правителствата да отговарят адекватно на агресивни икономически шокове, дали те ще са финансови кризи, кибервойна, пандемия или търговска война, която да излезе извън рамките на очакванията. Невъзможността да се отговори подобаващо повишава риска от дългосрочна стагнация. Ето защо се прави асоциация между високите нива на дълг и забавянето на дългосрочния растеж - едното води до другото.

Ако прогресивните политики разчитат прекалено много на дълга (вместо налагането на по-високи данъци върху богатите) за разпределянето на доходите, лесно можем да си представим пазарите да изпаднат в съмнение, че държавите ще превъзмогнат тези високи нива на задлъжнялост. Ако все пак  успеят, това отново ще избута лихвите нагоре.

Ставаме свидетели на това как постепенно се разгръща значителното забавяне на китайската икономика. Определено търговската война на Donald Trump разклати инвеститорското доверие, но това е само частичен негативен тласък на икономиката на Китай, която и без това бавно, но постепенно извършва важен икономически преход. От ориентирана към износ страна, Китай, се оформя като икономика водена от инвестициите по пътя към устойчивото домашно потребление и развитие. Колко трябва да се забави китайската икономика е отворен въпрос, имайки предвид даденото противоречие между все повече централизираната политическа система и нуждата от по-децентрализирана потребителско - водена икономика, забавянето на растежа в дългосрочен план може да се окаже доста по-драматично.

За съжаление, избягването на този транзитен период не е вариант. Китай не може вечно да се "рекламира" като страна износител и да привлича само интереса на инвеститорите в имоти. Държавата вече е доминиращ световен износител и вече не съществува нито останала пазарна ниша, нито политическа толерантност, което да позволи допълнителна експанзия на този модел. Поддържането на растежа чрез инвестиции се оказва все така голямо предизвикателство. Най-вече в строителната индустрия и в пазара на имоти. Потискането на цените, най-вече от силно развитите градове превръща във все по-трудна задача на домакинствата да инвестират в недвижимо имущество. Макар и Китай да се намира в по-добра позиция от повечето си Западни съперници да поеме потенциални загуби върху банковия сектор, рязко свиване в цените на жилищата и в активността на строителния сектор може да се окаже в края на краищата доста болезнено.

Всеки значителен момент на рецесия в Китай ще удари останалата част от Азия силно и дълготрайно. Нововъзникващите икономики, силно зависими от износа на суровини и развиващите се държави ще поемат острието на копието най-силно. Европа вече чувства болката, най-вече Германия. Макар и САЩ да е по-малко зависима от Китай, травмата нанесена на финансовите пазари и чувствителния към политическия сентимент износ ще превърне китайското забавяне в доста по-неприятно, от колкото САЩ изглежда осъзнават. Турската икономика също изпадна в рецесия, което крие риск за турската лира и икономическите отношения на държавата с нейните партньори. 18 месеца на продължителен икономически растеж, което превърна Турция във водещ нововъзникващ пазар, бяха прекъснати.

И така, с всичките тези рискове, наистина ли перспективите пред световния растеж са мрачни? Разбира се съществуват и положителни рискове. Реално, американската икономика все още показва силен растеж, а Европа има потенциала да изплува над водата, но само ако продължава с бавния си постепенен растеж, за което ще трябва време, за да се възстанови от предишната Европейска дългова криза. Китайската икономика има навика да опровергае съмненията на тези, които я наблюдават с пренебрежение. Така, че 2019 има потенциала да ни поднесе отново поредна година на добър растеж за световната икономика. Растеж, но за сметка на какво?

Прочети още:

• Очакванията на PIMCO за 2020: Изоставаща US икономика и силни EM валути
• Ликвидността: основен проблем за трейдърите и през 2020
• Шест причини да останем оптимисти през 2020
• Бъркотията с REPO пазара и какво представлява той
• Щатските ETF’s с рекорден outflow