Началото на статистическия арбитраж – проф. Ед Торп

В света на финансовите инвестиции изключително популярен е „статистическият арбитраж” (statistical arbitrage), въпреки че терминът много често се използва прекалено свободно и в рамките на твърде различен контекст.
Професорът по математика и финанси е един от най-известните хедж-фонд менажери. Фондът "Princeton Newport Partners", през 80-те показва невиждана и до днес успеваемост, която рязко отделя резултатите, постигнати от Торп спрямо другите управляващи. Резултатът му е 227 печеливши месеца спрямо само 3 губещи, при това със загуба до 1%. Това е наистина невероятен показател - приблизително 98,7% от времето е приключено на печалба, като среднопретеглената годишна доходност е над 19%.

Ед Торп (Edward Oakley Thorp, born 14 August 1932) през 1979 започва изследване на фондовия пазар, в търсене на показатели, притежаващи някакви прогнозни свойства. Съставя списък с 30 - 40 елемента, които започва да прецизира. В рамките на този процес сравнява акциите с най-голямо ниво на поскъпване и на спад. Впоследствие Торп забелязва тенденцията, че най-силно поскъпналите акции забавят своето движение спрямо тренда на целия пазар, докато най-силно спадналите книжа в рамките на следващия период, показват доходност над средната за пазара. На тази база е изработена стратегията, съдържаща дълга позиция по най-рязко спадналия ценово инструмент заедно с къса позиция по най-рязко поскъпналия. Групата на Торп нарича тази стратегия "най-скъпите и най-евтините", откъдето се появява и максимата, че успешният спекулант е този, който купува евтино и продава скъпо. Оттам възниква и едно от направленията (Pairs trading) при пазарно-неутралните стратегии.

Множество спекуланти и инвеститори продължават да вярват, че би трябвало да съществува универсален модел на ценовите колебания, нещо като "Светия Граал". Разработките на Торп в областта на статистическия арбитраж са прекрасен пример, че променливите не изискват модели, а адаптация на търговията към пазарните изменения. Началната арбитражна идея на Торп е да уравновеси дългата позиция по най-спадналите акции спрямо късата по най-поскъпналите по такъв начин, че общото максимално приближение да клони към нула. Когато съотношението доходност/риск при тази стратегия започва да намалява, той преобръща модификацията на арбитражната концепция, търсейки неутралност на сумарната позиция в рамките на цял сектор от пазара. Когато и този подход се изчерпва, той добавя неутралност към няколко други фактора.

Дългосрочният фундамент на успешните стратегии на проф. Торп се оказват гъвкавостта и постоянната му готовност за промяна в подхода когато настъпят промени на пазара. Така той успява да поддържа сравнително постоянен и много висок коефициент на съотношението доходност към риск.
Георги Христов