Песимистичен сценарий: ако ФЕД само създава доларово търсене, последствията за US икономиката може да бъдат катастрофални

САЩ може да повиши основните си лихвени проценти от три до пет пъти през настоящата година.  Това заяви вчера Джон Уилямс, след което предизвика усмивки със становището, че US-икономиката все още се нуждае от помощта на Федералния резерв. „През следващите няколко години ние ще продължим да се нуждаем от значителна стимулираща парична и лихвена политика, за да запазим нашата икономика на сегашния й път на растеж. ... с надежда инфлацията да продължи да нараства слабо през годината, а икономиката да поддържа ръст от поне 2,0%...“

„За мен към момента няма сериозни опасения по отношение на системните рискове.“  е добавил Джон Уилямс по повод общата загриженост за Китай.

Малко по-задълбочен анализ показва все по-явно, че продължилите почти 7 години  облекчения не успяха да върнат американската икономика на пътя на устойчивия растеж. Не е случайно, че Morgan Stanley понижи почти двойно прогнозирания растеж на US GDP  до 0,5%, при прогноза от 0,9% само преди няколко месеца.

5% US-безработица е добра новина за масата, която не познава естеството на измерванията. Реално програмата за помощи чрез която се отчита индексацията е с твърде къс срок на действие, което предполага, че много регистрирани лица са излезли от програмата и съответно от статистиката, без реално да бъде променен статута им на заетост.

Същевременно трябва да имаме предвид огромния дял доларови сделки в световен мащаб което веднага ще обясни стремежа на ФЕД за поддържане привлекателността на USD.  В последните месеци се наблюдава един демонстративен икономически ръст, който по-скоро е предизвикан изкуствено с монетарни инструменти, но без да е доказан фактически. Този подход е съвсем логичен, ако се съгласим, че основното предназначение на ФЕД е да поддържа доларовото търсене. Ефектът за американските компании, обаче, съвсем скоро ще се окаже силно негативен, особено при компаниите с по-висока дългова натовареност. Затягане на монетарната политика в условия на дефлация по същество противоречи на икономическата рационалност. Ако такава политика предизвика обемни разпродажби на дългове, доходността ще скочи и ще повлече нагоре рисковите премии. Подобна ситуация ще принуди спекулантите ползващи висок ливъридж да затварят позиции с максимална скорост, което от своя страна може да обездвижи първо облигационния, а след това и капиталовия пазар. Не е ясно доколко решенията на FOMC са подготвени за такова развитие. Засега, обаче ФЕД дава вид, че изцяло контролира ситуацията.

Прави впечатление, че инфлационният тренд в Европа, САЩ и Китай е почти идентичен, докато в Япония разликата е очевидна. Не е случайно, че JPY е в много силна позиция, като предпочитан защитен актив. Реално Еврозоната и САЩ се намират в подобни изходни позиции както при инфлацията, така и в приблизителните темпове на заетостта. Реакциите им обаче са коренно различни. Монетаристичният подход, обвързващ почти линейно ръста на паричната маса с темпа на инфлацията определено не дава резултат. Осигуряването на равновесие в кредитната система при действията на ЕЦБ също остава много спорно.

В настоящата ситуация очаквам продължаващ спад при EUR/USD. Неопределеността в Еврозоната е твърде обширна и от различни естества, а ЕЦБ няма реални доводи в подкрепа на единната валута. Насрещната политика на ФЕД (без коментари доколко е правилна) поне засега изглежда последователна и предвидима. При US акциите обаче, една серия от все по-слаби отчети и падащи цени няма да е изненада.

G.Hristov / Head of Fundamental Analyzes