2016: Руският фактор ще има огромно въздействие върху глобалния петролен пазар

Няколко актуални фактора от Русия могат да окажат огромно въздействие върху глобалния петролен пазар. Не случайно вчера Игор Сечин заяви пред  Reuters, че според него ОПЕК практически вече не съществува като единен картел и влиянието му върху световния енергиен пазар е минало, което трябва да бъде забравено. Няколко месеца преди това заместник министърът на енергетиката на РФ заяви, че руските компании ще започнат да намаляват производството само при цена $ 0,00 за барел. (Кирилл Молодцов: "...Я скажу, когда российские нефтяные компании будут точно снижать добычу: когда нефть будет стоить $0.")

Първи фактор - Русия вече стана най-големия доставчик на суров петрол в Китай, като само за първото тримесечие на 2016 обемите се увеличиха с 42%, докато импортния поток в Китай, идващ от Саудитска Арабия е нараснал само със 7,3%. Русия и Саудитска Арабия проведоха серия от официални и неофициални срещи, но не постигнаха никаква договорка и поддържат максимален добив, след което,  до момента е печеливша гео-политиката на руската страна.

На второ място, Китай продължава да увеличава инвестициите си в руски петролни и газови активи, като тенденцията за икономическо сближаване между двете икономики ще оказва все по-силно влияние върху глобалните търговски обеми при енргоносителите. Китай подписва енергийни споразумения за милиарди USD с Русия, като дискретно включва и Иран, което постепенно се превърна в проблем не само за Саудитска Арабия и Катар, но и директно за САЩ.

На трето място идват ефектите от „газовото споразумение“ от 2014, благодарение на което „Газпромнефть“ започна да приема от китайските си клиенти CNY вместо USD.

Следващата стъпка е предстоящата покупка на 19,5% от акциите на „Роснефть“ (MCX:ROSN) (която от своя страна е 69,5% собственост на „Роснефтегаз“ и 19,75% собственост на ВР) на китайския гигант China National Petroleum Corporation. Подобно включване на CNPC на стойност около  $ 10 млрд вероятно ще доведе до сериозно разместване при приоритетите на доставките, от което следват не само икономически, но и силни политически ефекти. Не бива да забравяме, че поради американското ембарго спрямо Русия  „Роснефть“ прекрати всички съвместни проекти с Exxon Mobil, което създаде скрито финансово напрежение в очакванията за средносрочните парични потоци на американската компания.

Цялостната картина показва задвижването на организиран стратигически план за изместване на USD от глобалния енергиен пазар, както и за неговото частично изтласкване от потенциално най-значимите енергийни пазари като Китай, Иран и оттам - индиректно ЕС. Тези тенденции могат да обяснят и донякъде паническото поведение на властите в Саудитска Арабия, които смениха дългогодишния министър на петрола, предприеха спешни промени в стратегиите на „Saudi Aramco“ и принудиха принц  Мохамед бен Салман да се намеси директно в политиката и да твърди, че до 2020 кралството ще може да съществува и без петрол. Подобни намеци се чуват и от други производители като Кувейт и ОАЕ, но засега няма никакви икономически основания да се приемат на сериозно. По вероятно е битката за запазване на пазарните дялове да продължи, без никой да се съобразява с ценовата динамика и с мнението на по-дребните производители от типа на Венецуела, Алжир, Ангола, Еквадор, Нигерия и под...

G.Hristov - Head of Fundamental Analyzes