Ще видим ли понижение на индексите в очакване на изслушването на Коми утре?

Възможно ли е Американският президент Доналд Тръмп да е притискал не само бившия директор на Федералното бюро за разследване (ФБР) Деймс Коми, а и директора на тайните служби Дан Коутс.

Според Washington Post Тръмп е помолил Дан Коутс да накара Коми да не фокусира разследванията за предполагаемата свързаност на екипа му с Русия върху бившия му консултант Майкъл Флин. Вестникът се позовава на анонимни източници от правителствения апарат.

Washington Post твърди, че Коутс е предал съотвените записи на свои познати. Документите показват, че след среща в голям формат в Белия дом Тръмп е помолил директора на тайните служби и директора на ЦРУ Майк Помпео да останат в стаята. В този тесен кръг Тръмп е изтъкнал казуса с Флин.

Свидетелските показания на Коми утре може да се превърнат в един най-драматичните моменти в модерната политическа история на САЩ и са в състояние да предизвикат понижение на борсовите индекси.

По време на изслушването пред правната комисия утре, Сенаторите ще повдигнат въпроса дали е вярно, че Тръмп се е опитвал да го убеди да прекрати т.нар. руско разследване, искал ли е от Коми деклариране на лична лоялност и разкривал ли е той на президента дали има разследване срещу него - отговор, който директорът на ФБР няма право да дава.

Ако Коми потвърди, че Тръмп е искал да прекрати разследванията на ФБР за възможната руска афера в своя полза, това би било сериозен удар по американския президент.

Коутс ще даде показания днес пред комисията за тайните служби. В изказването му става дума обаче за друг казус – антишпионската активност на американските служби, но и новите разкрития могат да намерят място в дискусията.

Майкъл Флин подаде оставка през февруари след само 24 дни на поста национален консултант по сигурността, след като стана ясно, че е излъгал за контактите си с руски представители. Тогава той бе един от най-близките консултанти на Тръмп, а сега е централна фигура в разследванията.

Във вторник Флин предаде на сенатори и конгресмени общо 600 страници с документи, които са били изискани от контролните органи.

Тръмп отрича да е оказвал натиск, но сподели, че още преди това е набелязал Коми за уволнение, защото бил "фукльо" и лошо управлявал ФБР.

Далеч по-важни обаче може да са отговорите какво знае (и може да сподели) Коми за руската намеса в американските избори и политика през последните години. Той може да повдигне малко завесата над факти, подкрепящи или опровергаващи подозренията за някакво съучастие между предизборния щаб на Тръмп и Кремъл. Решаващата роля вече играе предшественикът на Коми в бюрото Робърт Мюлър, назначен на 17 май за специален прокурор по тази тема.

Президентът има право на т. нар. привилегия на изпълнителната власт, с която да блокира явяването на Коми пред Сената. Но това би изглеждало като отчаян ход на Белия дом - никога в историята президент на САЩ не е прибягвал до това правомощие, а според New York Times Тръмп няма намерение да стане първият.

През последните дни се очаква разследването за евентуалното руско влияние над американския политически процес да стане доста по-публично. След като Коми даде публично показания пред комисията в Сената, а новият специален прокурор изиска записките му и евентуални важни записи на разговори, събраните доказателства, показанията на Коми и десетките срещи на приближени на Тръмп с представители на руската власт може да докажат, че съществува руска следа в американското президентство.

В началото, скандала се отрази негативно на борсовите индекси. Сега когато нещата се задълбочат може да видим нова вълна предпазливост и краткосрочно понижение на акциите. В следващите няколко дни предстоят и изборите във Великобритания утре, срещата на ЕЦБ и изслушването на Коми

Ако бъде доказано, че Тръмп е участвал във възпрепятстване на правосъдието (с действията си в защита на Флин), в тайна сделка с руснаците по време на президентската кампания или в търговия на влияние след това, то може да последва задействане на процедура по импийчмънт.

Досега в американската история само трима президенти са влизали в такава процедура. През 1868 г. президентът Андрю Джонсън уволнява силно популярния си военен министър и въпреки че е в директно нарушение на законовите изисквания и че самият Сенат връща военния министър на поста му, Джонсън остава президент по силата на един глас в Сената.

През 1974 г. Ричард Никсън влиза в процедура по импийчмънт по обвинение във възпрепятстване на правосъдието. До гласуване в Сената не се стига, след като популярността на Никсън пада рекордно ниско, президентът губи влияние в собствената си партия и сам подава оставка преди гласуването.

През 1998 г. Бил Клинтън отговаряше на обвинения за лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието и въпреки че в действителност беше излъгал под клетва, никой от Демократическата партия не гласува за отстраняването му, защото обвиненията към тогавашния президент нямаха сериозна релевантност към действията му като държавен глава, а общественото мнение беше в негова полза.

Washington Post

Прочети още:

• Според Tom DeMark, Dow се доближава до тавана си
• Пазарите навлязоха в зона, от която в миналото са се понижавали в 70% от случаите
• “Опасната волатилност” сигнализира опасност от финансова криза
• Защо този пазар не е за мечки
• Според Goldman Sachs 2 фактора ще попречат на пазарната корекция