- Начало
- >
- Фундаментален анализ
- >
- Ще спасят ли облигациите капитала на инвеститорите?
Ще спасят ли облигациите капитала на инвеститорите?
Рейтинг:
Loading...Когато Нютон осъзнал, че няма да спечели пари с алхимия, разрешил проблема, като станал началник на Монетния Двор. Това е пример за рационално поведение. Паричните политики в последно време изглежда се отдалечават от рационализма.
GT10:GOV 10 YearYield продължава да стои под нивото от 2%, което отразява все по-слабите очаквания за възможно ново повишаване на лихвените нива от страна на ФЕД. От Федералния Резерв се разбра, че решенията за лихвата ще бъдат съобразявани с ефекта от тези решения върху стабилитета на глобалната икономическа система. Американската централна банка единствена се опитва да се измъкне от дълговия капан, но не намира адекватни решения. Ако повиши лихвите – резултатите могат да бъдат твърде тежки, както и ако не ги повиши. Стремежът за освобождаване от капана на количествените облекчения е видим. Липсата на полезен ход – също. САЩ има известни резерви във фискалния подход, но неувереността засега има превес, а и на фона на предизборната кампания е твърде малко вероятно това предпазливо поведение скоро да се промени.
По същото време Японската ЦБ се оказа поредния пътник стигнал до отрицателните лихвени нива, движейки се по пътя на ЦБ на Дания, Швейцария и Швеция. ЕЦБ също посегна към наказателните -0,3% по депозитите. Тези ходове демонстрират поредната безпомощност на Централните Банки, които явно вече са изразходвали традиционните монетарни инструменти. Резултат няма, въпреки че лихвените нива вече доста време се колебаят около нулата.
Ефектът от тази политика е осем годишно трупане на дългове, голяма част от които няма как да бъдат обслужвани, а доста от тях най-вероятно никога няма да бъдат върнати.В днешните условия, когато икономическият ръст е по-скоро илюзия, реалният бизнес все по-неохотно ще прибягва до дълг, с цел инвеститране в нови проекти. Малко познания са необходими за да се пресметне, че при дефлация и общ продължаващ спад при все по-широк спектър от стоки, проблеми с издължаването ще имат дори дългови експозиции, формирани близо до отрицателната ставка. Все по-големите монетарни стимули и нулевите лихвени нива образуваха гигантски обеми от свободни парични средства, които се преляха на азиатските пазари и на свой ред предизвикаха истински бум от доларови заеми, предразполагащи към надуване на финансовите балони. Като резултат от тази проста аритметика, повечето развиващи се страни се оказаха затънали в ново дългово блато. Показателно е как пазарните участници на облигационния пазар все по-често игнорират данните за трудовите пазари и за деловата активност (особено в ЕС).
Съвкупните частни и държавни дългове продължават да бележат максимум след максимум. ЕЦБ не остана извън тази вълна. Доста европейски банки вече се наложи да признаят наличие на „проблемни кредитни експозиции“ на стойност над $1 трлн. Лошата новина е, че тези банки са силно зависими от ситуацията на развиващите се пазари, което означава, че най-вероятно имат скрити в балансите си (под една или друга форма) още по-голям обем лоши кредити. ЕЦБ се опитва безшумно да изясни ситуацията, но всички са наясно, че ще се търси начин дълговете да бъдат отписани, без да се предизвикват локални или (най-добре) каквито и да е политически бури. Големите маркет мейкъри ще осъществят отлични печалби чрез кредитни деривативи и CDS, като притесненията им са свързани само с пропорциите в матуритетите на паричните потоци, докато останалото ще се прехвърли към политиците.
Докато Гуверньорът на BoJ се опитва да успокои големите инвеститори с изявления, че отрицателните лихвени нива няма да пречат на покупките на ДЦК и че целта на политиката на Курода не е опит за отслабване на йената (както странно защо пазарът подозира), Еврокомисията понижи отново прогнозите си за икономическия ръст и повиши тези за бюджетния дефицит на евро зоната, а Драги доста емоционално заяви, че ЕЦБ ще стимулира още повече и без да се съобразява със страничните ефекти. Марк Карни е видимо по-самуверен и днес обобщи, че перспективите пред глобалната икономика стават все по-мрачни.
Проблемът за всички изглежда е скрит в „квантовата природа на парите – парите никога не са там, където ги търсите, а винаги някъде другаде...“ Затова преобладават препоръките. Британската Royal Bank of Scotland преди няколко дни препоръча на своите клиенти да разпродават всичко, освен „качествените облигации“. Според RBS вече става въпрос за спасяване на капитала, а не за извличане на възвръщаемост, защото съвсем скоро фондовите пазари ще се сринат с 20%, а петролът ще струва $ 16 за барел. В подобен подход би могло да се намери известна логика. Все пак е доста трудно да се произведе облигация с отрицателна доходност до падежа и още по-трудно е да се пласира, но погледнато от друга страна, ако насрещната страна е поела ангажимент да изкупува всичко – можем да допуснем, че няма нищо невъзможно.
G.Hristov / Head of Fundamental Analyzes
Varchev Traders Прочети още:
Ако смятате, че с нещо можем да подобрим тази секция,
моля коментирайте. Мнението Ви е важно.
ПОСЪВЕТВАЙТЕ НИ
