VW и цената на американския пазар – риск за германската икономика?

Всички искат да работят на пазар с 300 милионно население, GDP на глава от населението $54,6 хиляди и среден доход на домакинство $53,7 хиляди. Тук може да се добави и политическия и военен приоритет на САЩ в глобален мащаб. Всеки пазар, обаче си има явна или не съвсем явна цена.

От друга страна, в германската автоиндустрия през 2014 са работили 775 хиляди души. Това прави около 2% от работната сила в страната. По данни на Reuters, през миналата година автоиндустрията е направила експорт за  €200 млрд, което е около 20% от съвкупния износ на Германия. От своя страна, групировката Volkswagen е произвела за 2014 общо 9,5 млн автомобила, от които 600 хиляди са продадени в САЩ. Какви ще бъдат продажбите им в САЩ оттук нататък все още никой не се наема да предвиди. Проблемът с пазара обаче е по-сериозен, защото може да се прехвърли и към други производители от Германия. AutoBild цитира ICCT, че един модел на BMW надхвърля 11 пъти допустимите за ЕС норми за вредни емисии. Компанията отрича категорично, а същевременно German Institute for Economic Research (DIW)  предупреди, че ако автомобилните продажби тръгнат надолу, силно ще пострадат не само производителите, но и цялата икономика на Германия, а оттам и на Еврозоната.

Сега пред германската групировка предстои да бъде платена част от цената. Очакваната глоба ще бъде малко по-малка само от рекорда, платен от британската ВР на федералните власти и отделно на 5 щата ($18,7 млрд) за нанесени щети на околната среда след петролен разлив. В този смисъл, «Дизелгейт» може коренно да промени стратегията на Volkswagen и намеренията им не само за американския пазар, но и за лидерство в глобален мащаб.  А за акционерите, сегашното колебание на цената на акциите (VOW:GR XETRA) около 100, може да се превърне в нов непостижим спомен.

По принцип, за САЩ е практика налагането на огромни глоби с цел регулиране на отношенията между отделни корпорации и правителствените изисквания. Реално няма практика тези глоби да бъдат оспорвани или избягвани. Според  разчети на Morgan Stanley (които също платиха „кризисна” глоба от $2,6 млрд) – 5 американски и 20 европейски банки от 2009 година са платили общо $260 млрд, като прогнозата е за още $60 млрд през следващите 2 години. По-голям персонален разход са направили единствено тютюневите корпорации Philip Morris, R.J. Reynolds, Brown & Williamson, Lorillard and Liggett & Meyers, които през 1998 подписаха договор да изплатят през периода до 2025 общо над $246 млрд.

JrTrader G.Hristov